Отец Матей Преображенски-Миткалото

mitkalotoОтец Матей Преображенски-Миткалото (със светско имеluv 14 Моно Петров Сеизмонов) е роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Великотърновско. Има двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст. Произхожда от богато семейство. Баща му Петър, майка му Слава и сестра му Йована умират от чума през 1837 година. Роднините им разпиляват оставения от тях семеен имот и малкият Моно е принуден да работи като ратай. На деветгодишна възраст става чирак. Учи занаята терзийство в Дряновския манастир. През 1840 г. е слуга там. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а на 9 април 1848 г. се подстригва за монах и приема името Матей в Преображенския манастир. През 1850 г. е учител в с. Балван махала, съседно на родното му село. През 1851-1852 г. отец Матей за първи път посещава Света гора, където чете в манастирските библиотеки. На следващата година пише първото си произведение – ръкописния сборник „Книжица малая, содержащая в себе устав чиноположения монашескаго образа”. След едногодишен престой се връща в България. Посещава Варна, Тулча, Великотърновския манастир „Света Троица“ и Троянския манастир. През 1854 г. живее в Телишкия манастир при Челик дереси до р. Дунав. Връща се в манастира „Света Троица” (срещу Преображенския манастир) през 1854 г., като живее в пещера близо до обителта. Така той следва традицията на исихазма – философската сърцевина на Търновската книжовна школа и завета Евтимиев. През 1855 г. е в скита „Св. Никола Зелениковски” при Троянския манастир. През 1856-1861 г. пътува до Палестина, посещава Йерусалим, Цариград, Русия и Влашко. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 година. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. В атонските библиотеки чете много повече светски книги, отколкото богословски. Увлича се от механика, математика, физика, философия, медицина. Всички чертежи и формули разпалват въображението му и той проявява невероятна за времето си разностранна инженерна мисъл. Тук отец Матей проявява интерес към механиката и пробва да построи „морска мелница” на брега на Бяло море. Опитва се да създаде „вечния двигател”, който му се явява като видение: „И погледнах вътре в реката едно желязно колело право – ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и се въртеше от нас към онзи край”, описва преживяното той в съчинението си „Чудное повествование”. „Дълго време той кроил и смятал и най-сетне у него узряла идеята да направи на Бяло море воденица, която „сама да се върти”, пише проф. Александър Бурмов. Хваща се на работа и за няколко месеца на брега на Егейско море израства фантастичен механизъм. Монасите обявяват творението му за „дяволско изобретение”, въпреки че отец Матей инвестира в него 8000 гроша, и накрая той е изгонен от Атон и е заклеймен като подвластен на дявола. Матей бяга с лодка на остров Тасос. В сънищата му се явяват и глаголически букви от пергаментови листове, скрити от векове в Синайския манастир. Посещава Цариград и се среща с български радетели за църковна и политическа независимост. Оттам отпътува за Йерусалим, след това странства из Русия, Бесарабия, Влашко. След като не успява да създаде perpetuum mobile, започва нов проект – мелница, задвижвана от пясък. В спомените си Гено Недялков ни разказва за този проект: „Воденицата може да бъде направена и до пясък и да се кара с пясък. Миткалото правел и опит. Построил едно голямо колело (чарк) от дъски, отвътре кухо. Напълнил го до 1/3 с пясък. Отец Матей предполагал, че като го завърти на ос, пясъкът, като излезе до върха и се спусне надолу, ще бие поставените тук малки полички и ще заема въртението и по тоя начин ще се движи вечно…”
През 1862 година Матей Преображенски се включва в Първата българска легия. Това е и времето, когато се запознава с Левски. Там той оставя незаличими спомени със своята странна пушка с 12 цеви от дърво, която гръмнала веднъж и се повредила, но гръмнала така, че турците се разбягали, изплашени до смърт.
Година по-късно бунтовният монах предвожда малка чета в Западна Стара планина, а през 1864 г. – отново в расо – тръгва като пътуващ книжар и проповедник из селата в Търновско. Основава читалища и земеделски дружества, печата в Русе съставените от него „Молебни канони ко святому мученику Мине за изгубена вещ и ко св. свещеномученику Антипе за зъбобол и главобол” и „Подобни на осъмтях гласове за обучение на новоначалните”, след това и „Притчи Варлаамови с други йоще прибавления от пролога и от други книги събрал и на простобългарски привел М. Петров”. Сред книгите, които е разпространявал, е и „История славяноболгарская”, която сам е преписал. През 1864 г. живее последователно в родното си село, в Батошевския манастир и в Преображенския манастир. Като пътуващ книжар продава най-различни книги (религиозни, нравоучителни и забавни), учебници и календари. Така за сравнително кратко време обикаля цяла Северна България.
И когато Левски отива за първи път в старата столица Търново, първата му работа е да издири Матей. По време на неколкодневното им общуване в пещерата над Levski i MitkalotoПреображенския манастир духовното им единение идва напълно естествено.
През 1869 г. заедно с Левски обикаля търновските села. Отец Матей разпространява революционните идеи сред народа, пренася оръжие, пари и революционни издания (книги, брошури и вестници), организира заедно с Бачо Киро създаването на складове за боеприпаси и храна в Дряновския манастир. Заедно с Апостола на свободата посещава Елена, Трявна, Габрово, Казанлък и Стара Загора (1869 г.). През май двамата посещават Габрово, после Елена, където оставят препис на Паисиевата история, направен от отец Матей. През лятото на същата година посещават Стара Загора, Пловдив, Чирпан, Сопот, Карлово и Калофер.
Следващата година двамата съмишленици отново обикалят из селата около старата столица, а по-късно и Панагюрище, Копривщица и София. Същата година отец Матей издава „Повести за изгубеното дете и Велисария, военачалникът на Иустиниана великаго” и „Защита на православието, нападнато от протестантските мисионери с разни брошури.” През 1870 г. Матей Преображенски се грижи за откриването на читалища и училища, които да подпомогнат тайната революционна организация у нас. Той нарича училището в с. Бяла черква „Селска любов” (1870 г.). През 1870 г. основава заедно с Бачо Киро и читалище в с. Сухиндол, а на следващата година – читалище „Нов живот” в с. Мусина. . През 1871 г. Матей Преображенски подпомага Бачо Киро при OLYMPUS DIGITAL CAMERAизнасянето на театрални представления в с. Бяла черква и в с. Михалци. Следващата година разпространява Устава на БРЦК, отпечатан през 1871 година. През 1871 г. отец Матей се нагърбва с интендантската длъжност в подготовката на въстанието. Заедно с Апостола обикалят манастири и селца из Търновско.
На 21 ноември 1872 г. отец Матей намира Левски в Стара Загора и му предава две писма от Любен Каравелов с искане да се обяви въстание. В края на ноември Апостола и отецът посещават Чирпан, Пловдив, Перущица и някои околни села. В първите дни на декември двамата се срещат за последен път в Сопот. Същата година Матей Преображенски издава книгата си „Прикаски или нравоучителни примери за всекиго, който желае своето поправление.”
На 16 януари 1873 г. отецът заминава за Белград като пратеник за специални задачи. Тук се среща с Панайот Хитов, Ильо войвода и Любен Каравелов. В началото на 1873 г. последователно посещава Стара Загора, Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Севлиево, Търново и София. През 1873 г. основава заедно с учителя П. Тодоров Франгов читалище „Горско начало” в с. Горско Сливово. През м. февруари 1873 г. Матей Преображенски се среща с Панайот Хитов в Белград. От 1873 г. живее в родното си село. Събира средства за построяване на комитетски хан до с. Ново село, край пътя Севлиево – Търново. В началото на май отива в Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се и с поп Кръстьо, влиза с него в църквата, където попът се изповядва пред отец Матей, а той го заставя да се закълне пред евангелието с думите:
– Отче, говори се, че ти си го предал…
Ловчалията отвръща:
– Отче, мнозина се оправдаха с мене.
Според свидетелството на един от членовете на комитета в Ново село през есента на 1874 г. отец Матей предприема голяма обиколка из шуменските села заедно с помощника си Станчо Христов от Ново село. През втората половина на ноември съпровожда Стефан Стамболов из търновските села Мусина, Михалци, Сухиндол, Емен, Ново село, Вишовград. Работи над последната си книга – „Кратка ирмология с няколко по-нужни църковни потреби месецослова, тропарите и кондаците и накрая са прибавени типик на късо с просто наречие, за няколко църковни управления”. Книгата остава в ръкопис. Обикаля из Троянско и подновява революционния комитет в родното си Ново село. Умира внезапно на 1 март 1875 година – според спомените от ухобол.
Множество са изобретенията на отец Матей. luv 14
В с. Михалци създава водна помпа, а през 1870 изработва вечния календар, който е изрисуван над вратата на Михалското читалище от тревненския зограф Венко. Зографът обаче работил изцяло под ръководството на отец Матей и изпълнявал стриктно чертежите му. Прототипа на вечния календар пък Миткалото направил от дървени летви, докато бил в Атон. Първоначално той представлявал сложна система от концентрични кръгове с общ център, които се въртели около оста си. На стенописа са изобразени 9 кръга с причудливи знаци, букви и цифри, за чието значение съвременните историци продължават да гадаят, защото тетрадката със записките на Миткалото, прехвърляна от ръка на ръка, се е изгубила с годините.
kalendarutНай-външният кръг е разделен на 12 сектора, съответстващи на 12-те месеца в годината. Във всеки един сектор са отбелязани дните от 1 до 31 и срещу всяка цифра – християнският празник за съответния ден.
Вътрешните кръгове отново са сложна система от числа и букви. Предполага се, че това са показатели, по които да се нагласи на съответния християнски празник, каква част от Библията се чете и каква служба трябва да се служи, казва Цонева.
Върху най-вътрешния кръг на син фон са изобразени двете полукълба на Земята, Слънцето, Луната и всевиждащото око на космоса. Под него е изписано тєм єстѣ дєɴъ єстъ ɴощѦ. От двете страни на вечния календар има таблици с различни числа и букви в няколко колони. По тях е можело да се изчисли коя дата на кой ден от седмицата съответства.
На всяка рисунка има по 3 човешки фигури – колкото са месеците от всеки сезон.
Първата представлява деца сред цъфнала овощна градина. Летният пейзаж е жътва и трима силни мъже, които се трудят. Есента пък е изобразена с берачи на плодове в овощна градина. Четвъртият пейзаж е зимен, с беловлас старец на преден план и две деца край него.
Захваща се да майстори пушки, също и топ, предшественик на черешовото топче, с което става известен като пръв изобретател на огнестрелно оръжие по нашите земи.

В метоха на Рилския манастир той изобретява от върба два модела пушки, единият от които бил харесан и реализиран от Иванчо Тюфекчийчето-Троенчето в Търново. Някои от изобретените от него пушки били използвани от Ботевите четници и в Априлското въстание. За тях пише и Хр. Марков, който е виждал такава пушка: „На 5.ХII.1911 г. в Свищов Сава Пенев, въстаник от Ботевата чета, ни показа едничката запазена от него пушка, която се пълни с барут и с патрони. Купил я бил от Троенчето.” (История на 9-тях дни на Дряновския манастир, 1912 г.).
Отец Матей бил жива енциклопедия – знаел всичко и можел всичко; показвал и раздавал знанията си, без да очаква отплата. Основава читалища в селата Сухиндол, Мусина, Михалци, Горно Сливово, Ново село и други.
Организира земеделско дружество в с. Мусина, а през 1872 г. създава първата трудова кооперация в с. Михалци.

Организира зеленчукова градина „бахча” и учи селяните как да я поддържат и експлоатират. Учи народа на практически умения.
Съветва селяните как да орат и копаят, как да отглеждат буби, как да тъкат, как да си поддържат овошките, да отглеждат зеленчуци, лекува болните. Сам създава и култивира пипера „ отче матей” (още „очматей”, „матейки”).
В дисагите му има книги, жития и псалтири, нравоучителни и забавни книжки, календарчета, учебници, няколко речника. Отец Матей написва и над двеста разказа, повечето във вид на народни притчи, издава и 6 книги. Те са отпечатани в Русе от печатницата на Дунавската област. Последният му ръкопис „Кратка ирмология” остава неиздаден. Този ръкопис е представлявал голяма тетрадка с хубава кожена подвързия и е съдържал 634 страници, написани с черно и с червено мастило. „Кратка ирмология” се е пазела от Руси М. Сеизов, роднина на Матей Преображенски. През 1935 г. този ръкопис се е намирал у Д. Т. Страшимиров, а сега не се знае къде е.
Заедно с това той е и известен народен лечител. Когато е живял в Света гора, се е запознал с множество древни рецепти за лекуване на различни болести. В лечителската си практика използва преди всичко билколечение и другите средства на народната медицина, като ги свързва с профилактика на здравето, с диети и с хигиенни процедури. Никога не е искал възнаграждение от болните, които е лекувал.
Отец Матей притежавал голяма за времето си частна библиотека. Част от нея била разпродадена заради дългове още когато живеел в Рилския метох, в Търново, а останалата част през 1873 г.пренесъл в родното си село. Книгите, които занесъл в Ново село, държал в два големи сандъка и на брой били повече от 1000. Имало сръбски, руски, гръцки, български. Имало ръкописи и то много. Но наследниците му били прости хора – не знаели цената на книгите, особено пък на тези на отец Матей, и ги пръснали. Давали на познати да ги четат, без да ги връщат, огъвали дори сирене в тях.
В сп. „Родна мисъл” е публикуван следният текст на Г. Цанев, разказващ за един миг от живота на Миткалото: „В събота, на 12 юни 1871 год., когато слънцето се бе доста наклонило на запад, даскалите Бачо Киро Петров и Васил Неделчев от с. Горни Турчета, сега Бяла Черква, пристигнаха в старопрестолния град Велико Търново. Те дойдоха да направят някои покупки и да се срещнат и разговарят с Христо Иванов -Големия – книговезеца по някои народни работи. Покупките направиха в книжарницата на Стоян Маринов и се упътиха към къщата на бай Христа, близо до която те бяха приятно, много приятно изненадани от неочакваната среща на Отец Матей Петров Преображенски, предвестника на Левски и по-сетне негов неразделен другар, чуден скиталец, безпокоен дух, монах, мечтател, книжар, писател, поет, хомеопат и лекар, механик, проповедник и революционер, при която среща и тримата събеседници изпуснаха радостни възклицания и след обикновените приветствия Отец Матей ги запита, кога са пристигнали и за къде са се запътили.
– Пристигнахме преди малко и сега отиваме да се видим с бай Христа – Големия.
– Но той не е тука – преди 2-3 часа замина за Дряново, – каза Отец Матей, за да придружи двама добри приятели, натъртено произнесе последните две думи. – Върнете се и ако нямате работа в града, елате с мене в монастиря „Св. Троица”, за гдето съм се запътил.
Нямайки друга работа в Търново, двамата даскали охотно приеха поканата и тримата се упътиха за монастиря „Св. Троица”, който е разположен на 5-6 километра от Търново на десния бряг на р. Янтра, в дефилето, наречено „Дервентя”, в една диво очарователна местност, под високите скали, основан през 1356 година от Преподобния Теодосий Търновски във времето на българския цар Иван Александър, срещу кокетно кацналия на отсрещния бряг под също високи скали, монасир „Св. Преображение Господне”. Когато се отдалечиха от града и навлязоха в гористото дефиле, Отец Матей продължи прекъснатия в града разговор.
– Христо отиде да придружи до Дряново, а може би и до Трявна и Габрово, Левски и Ангел Кънчев.
Бачо Киро и даскал Васил много се ядосаха, загдето не са могли да се срещнат с Левски и Кънчев.
– А каква е “наредата”, която Левски и Кънчев са предложили – запита Бачо Киро и какви нареждания и упътвания дадоха?
– Наредата в препис имам и в монастиря. Ще имате възможност да я прочетете, а упътванията накратко са: разширяване комитетската организация с подбрани, pametnikрешителни, верни и предани на освободителното дело членове; широка дейност за популяризиране идеята за освобождението на отечеството ни чрез революция и събиране на средства и оръжие, потребни за тази революция и пр.
Неусетно нашите събеседници пристигнаха в светата обител, дето най-радушно били приети, нагостени и подслонени.”

подготвил текста: Камелия Иванова luv 14

2 мнения по „Отец Матей Преображенски-Миткалото

  1. lud

    Едно немога да разбера: Ако е съществувал такъв човек в историята, а сега се е преродил и е жив отново, не се ли се е сетил някой, например в децката градина, че се е преродил и странно защо не го дават по телевизията като прероден. Да не е някакъв странник сега или таен агент.

  2. Яна Димитрова

    Отец Матей Преображенски е забележителна личност, истински учител на народа. Когато чета житието му ми е трудно да си представя как е възможно един човек да съчетава толкова много възхитителни качества в себе си. В това, което е написано за него, аз лично виждам един образец как трябва да се живее. От едно безпомощно сираче успява да превърне сам себе си в просветител, организатор, лечител, безгранично предан на развитието на народа си – достоен сподвижник на Левски. Сведенията за живота на отец Матей, както и записаните негови мисли, спомагат по-добре да разберем Левски. Много ви благодаря за тази публикация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>