Васил Левски в църковните стенописи

Всички знаем, че Васил Левски не е обявен от православната ни църквата за светец. Все luv 13още! Но знаете ли, че ликът му присъства в стенописите на няколко български църкви? Нашият екип намери три такива и тук ще ви ги представим.
Първата църква е „Свети Димитър” във Видин. Стенописът се намира в северната част stenopis ot Vidinна храма, където е престолът на свети Йоан Рилски. Сюжетът на библейската сцена е следният: цар Петър иска среща със свети Йоан Рилски и, когато светията му отказва тази среща, цар Петър му изпраща войници с дарове – плодове, злато и сребро. При срещата с войниците свети Йоан Рилски връща златото и среброто, за да послужат на народа, и в знак на смирение приема само плодовете. Подобна сцена е изографисана и в храм-паметника „Свети Александър Невски” в София. Но ако се вгледаме по-внимателно в образите на войниците във Видин, ще разберем с какво този стенопис е по-интересен. Лицата на войниците всъщност са лица на исторически личности – Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Александров. Според архимандрит Поликарп, председател на катедралния храм във Видин, този стенопис е уникален – в нито една друга българска църква не са нарисувани образи на национални герои.
Няма точни данни кой е авторът на този уникален стенопис. Известно е, че изографисването на храма става от група художници с ръководител иконописеца Господин Железков. В нея са професорите от Софийската художествена академия Стефан Иванов, Никола Маринов, художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и назначения от настоятелството надзорник по живописта Тодор Ганчев.
Второто място е катедралният храм „Св. Димитър”, най-старата църква в Стара Загора. stenopis Stara ZagoraСтенописът, който ни интересува, е разположен вдясно от входната врата и има надпис: „През 1856 г. е образуван първият църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му Архимандрит Хаджи Василий. Участват хористите – старозагорски революционери: Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителят Тодор Шишков, даскал Петър Иванов и др.“. Следват подписите на Никола Кожухаров и съпругата му Невена Кожухарова. Макар да е упомената точна година, прави впечатление, че централните сцени и текстът на надписа не се изчерпват с конкретното събитие – основаването на църковния хор през 1856 година. Никола Кожухаров е създал художествена композиция, която включва ученическите години на Левски в Стара Загора (1855-1858) и следващите му идвания в града, свързани с основаването на Старозагорския революционен комитет. Затова на стенописа като участници в църковния хор са изобразени личности, които са поддържали контакти с Левски в Стара Загора. Тук са учителите от Светиниколското училище – даскал Атанас Иванов и Тодор Шишков. Като хористи са изобразени съучениците на Левски и бъдещи революционери – Кольо Ганчев, Стефан Сливков и даскал Петър Иванов, съответно председател, подпредседател и член на местния революционен комитет. Самият Левски е представен едновременно и като певец в черковния хор, и като обединителна фигура сред революционерите съзаклятници. На стенописа са изобразени също и участниците в детския църковен хор, енорийски свещеници и членове на църковното настоятелство. Цялата композиция е подчинена на основната идея да се съхранят исторически доказаните факти за връзката на храма и града с една от най-великите личности в българската история – Васил Левски.
Стенописите са рисувани през 1959-1960 г., когато по повод 100-годишнината от построяването на църквата е извършена цялостна реставрация и изографисване на храма (Александров 1995: 36-55). Идеята за стенописите с историческа тематика е на старозагорския митрополит Климент.

Stenopis Karlovo 2Третата църква – “Света Богородица” – е в родния град на Васил Левски – Карлово. Според някои източници именно тук Васил Иванов Кунчев е ръкоположен за stenopis Karlovo 1йеродякон. През 1997 г. Дечко Тодоров рисува върху северната фасада на църквата стенопис, изобразяващ именно ръкополагането.
Колкото до мястото на самото ръкополагане, други източници, които са по-издържани, посочват Сопотския манастир „Св. Спас“, но това ще бъде тема на друг текст.

 

подготвил текста: Георги Савов

 


 

3 luv 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>