Опити за освобождаване на Васил Левски

148283103732596

„Залавянето на Васил Левски при Къкринското ханче“ – проф.Никола Кожухаров

Мит е, че след залавянето на Васил Левски никой не се опитва да го освободи! Трябва да luv 12се знае, че има два документирани опита да се организира неговото освобождаване.
Единият опит е замислен от търновци, но за съжаление турските власти действат така бързо, изпращайки за София арестуваните при Къкрина Левски, Никола Цвятков и Латинеца, че е невъзможно за толкова кратко време да бъде добре организирано освобождаването на Апостола. Комитетските дейци се опитват да запалят конака, като идеята е заловените да могат да избягат в суматохата. Бързата организация си казва думата и акцията е неуспешна. След този провал търновци опитват да организират чета и да освободят Левски по пътя, но не успяват да съберат достатъчно хора.
Тук отварям скоба и вмъквам две непотвърдени информации, които все пак намерих. На 2 януари 1873 г., след като научава за залавянето на Левски, братът на бай Иван Арабаджията от Каратопрак – Петър, организира чета, заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след преминаването на конвоя с Левски през него на път за София. Другата информация е за идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов, които искат да освободят Левски, като на негово място оставят приличащ на него човек.
Грандиозен като замисъл е вторият документиран опит за освобождаването на Апостола. Той е замислен от южнобългарските комитети под ръководството на Атанас Узунов. Идеята е при преместването на Васил Левски от София в Цариград да бъде нападнат конвоят. По онова време два са основните пътя до имперската столица. Единият от София до Саранбей, после с железница до Одрин и накрая Цариград. Другият е от София до някое дунавско пристанище, после с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да събере информация кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвидено е три чети на три места да саботират линията Саранбей-Одрин и една чета линията Русе-Варна. Именно в този момент се получава печалната вест за обесването на Апостола. luv 12
Тук явно в основата на замисъла е предвидената в турското наказателно право възможност присъдата да бъде обжалвана пред най-висшата инстанция в Цариград. За съжаление обаче в София не заседава съд, а Извънредна комисия, което предполага и извънредни мерки, и тя се позовава на член първи на съответния закон, третиращ действия срещу държавата. Без съд предложената от Комисията присъда се изпраща за одобрение от султана, който я одобрява и тя незабавно влиза в сила.
Не липсват и дипломатически усилия. Пред Найден Геров, заемащ поста руски вицеконсул в Пловдив, д-р Рашко Петров настоява да се окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Васил Левски, но руският генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел. Тук трябва да се отбележи, че вече е имало подобен прецедент – задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик, е освободен.
Въпреки желанието и усилията на немалко дейци Васил Левски да бъде освободен краят на историята е печално известен – на 18 февруари по нов стил или 6 февруари по стар смъртната присъда чрез обесване е изпълнена в околностите на тогавашна София. Някъде около днешния паметник на Апостола в центъра на София Васил Левски поема по пътя към безсмъртието!

подготвил текста: Георги Савов


3

 

luv 12

 

4 мнения по „Опити за освобождаване на Васил Левски

  1. ДПС пороби с медии

    Доскоро турчин беше втори мандат министър на културата, а днес ставаме свидетели на кабинет Доган 5. Робството не е отминало, а народопсихологията ни е разбита от кукловодите. Дават ни пример от най-високо ниво с Боко Тиквата. Ужас – ще го опиша на турски – далавери, тарикати, балъци и файда

  2. Стефан Генов

    Така е войняговки/село Войнягово на 10км южно от Карлово ,там Левски е учителствал/ все още носят черни забрадки, но не само това те по сборове и както се казва седенки пеят песен за Левски!

  3. Женя

    Сигурна съм, че коментарът ти наистина идва от сърцето ти. Както се вижда си и патриотка. И заради тези две неща ми е малко мъчно да ти напиша, че обиждането на хора, някой от които отдали живота си на България не те прави по-българка от тях. Не виждам нищо жалко в опитите за освобождение на Левски. Да, съжалявам, че са били неуспешни, но това са различни неща. След като си чела писмата на Левски да ти дам и друг цитат: може да има хора, които да искат (да умрат за България) и да не знаят какво се прави. Цитирам по памет, затова не слагам кавички – думите не са същите, но смисълът е запазен. Да, писаното е по съвсем друг повод. Е и? А също и: аз ако на такива хора не повярвам, с камъните ли ще работя. Ако всички в България сме такива страхливци, кой се включваше в частните комитети, които Левски създаваше? Да, някои хора са били „негодни“, и Левски е посочвал такива, но не обиждайте заради тях (или заради собствената си нужда да се почувствате някак си) делото му и народът му! И пак смислово по Левски: „Стига с тези зависти, укори, караници и неразбранщини. Това е което разделя един народ на части и не остава нищо.“ Левски действително е бил велик, но величието му е в друго, не в това, че е бил сам. За мен самата няма човек, пред когото да се прекланям повече и да не мога да му вържа и най-малък кусур в нищо. Но да обвинявам хора като Христо Иванов Големия в страх??? В незаинтересованост? При това и личен приятел на Левски. Толкова ли нямаме някои „черни души“, че се хванахме за такива хора? А и как по-точно го разбирате това, че „всички са знаели“ и „всичко са знаели“? По новините в осем ли са го казали? Излизате извън времето, извън обстоятелствата и съдите, но това не ви прави по-добри. Вижте и 1-то писмо на Данаил Попов от 18 януари, за да видите колко знаят и какво. А и следващите му писма. Авторът на статията се е постарал и е събрал тук много информация, за което му благодаря. Доколкото знам Левски е осъден за противодържавна дейност, включваща и убийство. (Иначе действително е трябвало да бъде откаран в Цариград. А както знаем имало е и успешни опити за бягство по пътя до там.) И само да вметна, за разлика от Българската църква, не мисля, че това прави Левски по-малко свят. Поклон! И още нещо има разлика между повод и причина! А тезата, че „опитите“ са измислени след Освобождението, за да се измие някакъв срам съм я чувала и друг път. За това и говоря в множествено число. Що се отнася до конспирацията за освобождение на Апостола по време на прехвърлянето му в Цариград – там е лесно да се говори, така или иначе нищо не се е свършило. Разбрах, че опитите да се подпали конакът в Търново също се оспорват. Само че те са писани по спомените на същият Христо Иванов Големия. Излиза, че той освен страхливец е и лъжец. Но това не отговаря на някои въпроси. Например интересно е, че Данаил Попов пише за това в писмо от 25 януари 1873г, когато Левски все още не е обесен, т.е. няма нужда от големи оправдания и все още има място за надежда. И да питам няколко „странични“ въпроса. Не е ли твърде лесно да съдиш? А не е ли „жалко“ по-скоро старанието да се омаскаряваме пред света? Трябва ли да се принизява един опит, само защото е неуспешен? Сега много идеи от миналото ни се виждат абсурдни. Това значи ли, че ги е нямало? И в крайна сметка, кое ни кара да вярваме толкова дълбоко, че щом някой няма достатъчно способности (ако щетете), то той няма и желание??? Предполагам също, че способностите се определят от успеха. Историята го е доказала – когато някой „абсурд“ успее, той става подвиг. Последно: толкова ли е странно, че когато обезглавиш една организация (придружено и с доста арести и заради Арабаконашкия обир) работата и се разстройва???
    Мнението ми е лично, но нямам нищо лично против теб ;-) Просто като видях колко си категорична реших да напиша и аз какво мисля, а явно мисля различно. Иначе дори ти се радвам и колкото и да е странно те разбирам донякъде. И мен ме разяжда безсилието да променя нещо случило се в 1873. Само че ние имаме „по-добро“ оправдание от „жалките“ опити на другите – просто не сме живели тогава. Сега си представи как ли са се чувствали те? И се опитай да мислиш с добро, ако не заради нещо друго, то поне заради преценката на Левски. Той е смятал някои от тези хора за приятели, за „чисти“ и за родолюбци.

  4. Снежина

    Срам!Срам!Срам!Това са толкова жалки „опити“ да Го спасят.Смятам,че са споменати в историята,за да се умие срама,но напротив!Той е бил САМ!Срещу целия този позор!Чист,истински и недостижим!въпреки предателството от всички, тез дето е бил рамо до рамо с тях по пътя.Защо никой дори от християнската общност в епархията не е поискал прибрал и опял тялото Му,след като са имали правото според закона?От страх!Позор!Той се жертва за народа си,къде е народа МУ-един от този народ поне има ли в бъргарско,а извън-във Влашко?Мълчат!Всички!Сега 142 години от този ден,както беше казал М.Генчев“всяка зима,всеки февруари“ всички ние почистваме онази рана в сърцата ни,която продължава да сълзи!И така ще бъде!Някъде четох,че още като малък Той се е възхищавал от Св.Игнатий старозагорски,чел е житието му и му се е възхищавал!затова е взел името му-навярно.Но за разлика от преподобния-„осъден на смърт чрез обесване, но е удушен жестоко на 8 октомври 1814 г. Тялото му е откупено от светогорския монах, който го придружавал до Цариград, и отнесено в Света Гора.“-то няма ни един от българите,който да се погрижи и да опее Апостола.Може би е знаел,затова дава косите на майка си да ги опее,когато Него вече Го няма!Поклон до земи на войняговци, сложили Дякона в сърцата си,чиито жени не свалят черните си забрадки години(някъде четох, че възрастните жени и до днес ходят в черно)!Не съм изчела още всичко за Лвски,но някак усещам,т.к. Той е бил изключително проницателен, е разбирал, че ….нещо се мъти и…скоро…Но не се предава на огорчението и следва своето верую.“гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“-до Христо Иванов Големия,04.08.1872 г.Да,жертва се,за да спаси това,което стори за народа!Величието Му е безгранично!П.С.изказах се много емоционално-съжалявам! но всичко дойде от сърцето ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>