Как точно е заловен Васил Левски – забравено свидетелство от самия него!

„Amicus Plato, sed magis amica veritas”. („Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!”)
Защо започвам с тази мисъл на Аристотел? Не е ли опасно да се позоваваш на или дори да използваш понятието ИСТИНА? Дали ще успея да докажа твърдението си и да избегна субективността?
Честно казано, никак не се притеснявам, защото кой, ако не самият Васил Левски, знае истината за този конкретен момент – ранната утрин на 27 декември 1872 година? Изненадахте ли се? Няма грешка – има останал документ, в който Васил Левски сам разказва как е заловен!
Тогава защо се получава така, че от години множество автори, поети, романисти, историци и изследователи на живота на Левски не използват казаното от Апостола, а се осланят на една разкрасена история? Толкова много автори, а истината си стои там – самотна, прашасала, употребена, но някак спестена.
Сега разбирате ли защо започнах с горната сентенция? Всички книги, статии и мнения на видни наши автори, посветили много от времето си на живота и дейността на Левски, са ми скъпи, но когато разбера, че заради героизацията му или и аз не знам защо се спестява ИСТИНАТА – за БОГА, тя ми е по-скъпа от всички тях!
И така – залавянето на Левски в ранната утрин на 27 декември 1872 година. Сигурен съм, че всички знаят историята за ханчето, плета, цървулите, закачането, стрелбата и залавянето, но нека отново си я припомним.
На 26 декември 1872 г. Васил Левски, придружен от Никола Цвятков, напуснал град Ловеч. Никола тръгнал сам, възседнал коня си, в чийто самар били зашити архивът на Комитета и някои писма. Левски, облечен в стари турски дрехи и с фес на главата, вървял пеша и след около няколко километра настигнал Никола. Край местността Пази мост те били изненадани неприятно от двама турски стражари (заптиета), също на коне. Левски се отбил встрани от пътя, за да не личи, че са заедно. При срещата, която станала при Пази мост, старшият стражар Али Чауш попитал Никола накъде отива и, като чул, че пътува за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил познат на стражаря, но Левски – не. Когато Никола казал, че не познава другия пътник, заптието попитало Левски кой е и къде отива. „Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили” – отговорил Левски и добавил: – „Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч.” Стражарите си тръгнали към Ловеч, без видимо да се интересуват повече от пътниците. Левски се отклонил към лозето, за да не се усъмнят турците, и след известно време се върнал към първоначалния си маршрут, настигайки Цвятков. Сега той яздел, а спътникът му вървял пеша.

 

pazi most

Пази мост – по пътя от Ловеч за Севлиево.

Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил пълен с хора във видимо приповдигнато настроение. Апостолът и Никола Цвятков се опитали да минат незабелязани в шумотевицата, но един от селяните започнал да любопитства. Христо Латинеца, който държал ханчето и бил член на тайния комитет, се опитал да скрие самоличността на Левски и казал за него, че е Христо Иванов Крачула. За нещастие последният се оказал кръстник на любопитния селянин и той отишъл в одаята на Апостола, за да го поздрави. Левски обаче наистина познавал Христо Иванов и успял да излезе от положение, като накрая се съгласил, че много се е променил.
След като всички гости се разотишли по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал кошмар и някъде преди полунощ се разбудил. Събудил Левски и Латинеца, но Апостолът погледнал часовника си, установил, че едва минава полунощ, и пак легнали. Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с намерението да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той отново събудил спътниците си и този път всички започнали да се подготвят за пътуването. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излязъл през задната врата по нужда. Тъкмо се връщал и чул тропане на входната врата. Николчо помислил, че Латинеца се връща, но ударите зачестили и се чул вик „Ач капую бе ханджи”. Той разпознал гласа на заптието от Пази мост и веднага казал това на Левски. Заградени били от много заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излязъл през задната вратичка. Там прекосил двора, но за да не вдига шум, отваряйки северната портичка на хана, Дякона се засилил да прескочи плета. Заптиетата, които пазели противоположната порта, го забелязали и стреляли по него. Един от куршумите засегнал лявото му ухо, но не това е пагубното. За негово нещастие, докато прескачал, потурите му се закачили за един от колците на плета и той паднал по лице от външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили почти едновременно. Левски успял за малко да ги отблъсне, като дори ранил един в ръката, но другарите им бързо пристигали. Последвал неравен сблъсък и Апостолът на Свободата най-накрая бил заловен.

levski 6

Скица на Къкринското ханче.

Това е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя се опира на разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които заедно с Левски са арестувани и отведени в Ловеч, после в Търново и в София, но нямат неговата зла участ.
Напоследък се цитира и една друга история, която по същество е същата, но е малко по . . . как да кажа . . . нелицеприятна и неотиваща на нашия Апостол (не е редактирана от моят „любимец” Захари Стоянов, който инак дори върху писмата на Левски си прави свободна редакция). Какво имам предвид:
След като затворил вратата зад излезлия Христо, Никола се върнал в стаята при Левски. Последният се разпасал и излязъл през задната врата в яхъра по нужда. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето. Никола помислил, че Христо се връща, и искал да отиде да му отвори. В това време се потропало втори път, по-силно, и се чуло на турски език искането ханджията да отвори вратата. Тръгвайки да отваря, Никола чул силен шум (гюрултия) навън и познал гласа на турския стражар, който ги бил срещнал предния ден на Пази мост. Върнал се и казал, че са обградени от много стражари, между които и срещнатия предишния ден. Левски се препасал надве-натри, взел револвера си и револвера на Латинеца и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за яхъра. През нея излязъл в двора и отишъл към вратника на съседа Денчо, като мислел, че там няма никого. Без да отвори вратника, за да не скърца, искал да го прескочи, но гащите му се закачили и той паднал по лице на земята от другата страна. Там се криели трима стражари, които веднага го натиснали към земята. Левски ги отхвърлил, станал и стрелял по тях, като ранил единия. В тази гюрултия тримата стражари извикали на другарите си да тичат, че ще го изпуснат. Всичките около 15-16 души според Цвятков (а в действителност 10-11) стреляли в залп с пушки. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо и му одраскал кожата, а един стражар го ударил с ножа си и му отрязал отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу.
Никола Цвятков останал в стаята през цялото време и, когато навън всичко утихнало, помислил, че Левски е избягал, и се успокоил. След време стражарите отново започнали да блъскат по вратата да им се отвори. Никола се престорил, че спи. В това време се върнал Христо Цонев. Турците го хванали и той, като им казал, че е ханджията, също потропал на вратата и извикал Никола, който отворил. Влезли няколко стражари в ханчето и, като дошъл старшият, извикал: „Я доведете оная свиня!” Никола видял тогава 4-5 стражари, които водели един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, с ръце, вързани отзад, цял облян в кръв. Първоначално не можал да познае Левски. Стражарите накарали Никола да му вдигне гащите и да го опаше. Качили Левски на каруца заедно с ранения стражар. Никола и Латинеца вързали с едно въже с ръцете отзад. След това потеглили за Ловеч.
И така. Общо взето това се знае, това се предава и никой не го променя по същество. Тук-там има спорове за облеклото на Левски и за други подробности, които идват главно от различните, дори противоречащи си понякога сведения в разказите на Никола Цвятков за онази фатална утрин. Има и разкази на Латинеца и на Димитър Пъшков.
Какво всъщност се е случило? Както посочих още в началото, самият Левски го е разказал в една страничка от позабравени документи, която се е запазила от вездесъщата героизация на нашия Васил Иванов Кунчев. Документи, които много наши автори са използвали в подкрепа на различни свои тези и мисли. Документи, в които виждаме Левски в последните му мигове, преди да бъде осъден на смърт – човек със силен характер, доблестен, несломен от безнадеждната ситуация, антипод на истинския предател – Димитър Общи, който, поставен в подобна ситуация, започва да предава мило и драго. Тази истина за залавянето на Левски при Къкринското ханче, както може би вече се досетихте, се крие в архивите от проведения в София разпит.
Но нека да направя онова, което всички вече очаквате – да цитирам:
Въпрос: Как ви заловиха? (Не че не се е знаело, но това е нормален и задължителен въпрос при провеждането на разпит, също като „Как ти е името?”)
Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( Около 4-5 сутринта наше време. Бележката е моя.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“
Това е то – кратко и ясно! Разочаровани ли сте? Няма я героичната съпротива, няма го лъвския скок през плета, който се е превърнал в нарицателно до такава степен, че специално е изграден наново при възстановяването на Къкринското ханче. Просто го хванали за ръката и го ударили по главата! Просто, но изречено от Левски!
Тук трябва да се замислим за две неща! Необходима ли е героизацията на Левски и не го ли отдалечава тя от нас? И второ, според мен по-важно, каква е ролята на нашите историци, писатели и на хората, които се занимават с живота и с дейността на Васил Левски? Видно е, че в очите на Никола Цвятков Левски не е можел да бъде заловен току-тъй простичко – това бил Бай Васил!!! Разбира се, че ще направи нещата по-драматични, но на него му е простено . . . поне според мен. Какво е обаче положението с другите? Колко от вас са попадали на този цитат, който ви представих? Колко от вас изобщо знаеха, че Левски е казал нещо за онази фатална утрин на 27 декември 1872 година? Признавам си, че и аз едва наскоро попаднах на цитата, но съм сигурен, че всички, които се занимават и са се занимавали с живота и дейността на Апостола, са запознати с него. Тогава защо са го пренебрегвали? Все пак това не е филм и те не са режисьори или сценаристи, търсещи екшъна и драматизма, с които да грабват публиката. Те би следвало да се опират на историята и на фактите! Колко ли още неща са ни спестени и покрити и какво печелим от това? Нима Левски не е един от нас и не трябва ли неговият живот, принципи, вярвания, идеи и дела да бъдат пример за нас, вместо да го превръщаме в икона, пред която да се молим, и да го считаме за недостижим с неговата божествена неповторимост? Някои ще изтъкнат, че достоверността на въпросните документи не е сигурна, понеже са от турските архиви, но аз ще им кажа да ги изчетат всичките – та тъкмо в тях най-силно се вижда личността на Васил Левски, който знае, че е обречен, но не изменя на онова, в което вярва и на което се е посветил! Никой от историците ни не ги е обявил за недействителни, напротив – мнозина са се позовавали на факти от тези документи в трудовете си.
В заключение ще кажа, че има нещо гнило в цялата работа! Не само в конкретния случай, който ви представих, но като цяло. Има нещо гнило в начина, по който ни се представя историята за Васил Левски. Има много гнило в начина, по който днес ние предаваме на подрастващите онова, което се знае за Апостола. Всъщност какво научават днес децата за Левски – почти нищо! Къде е тук ролята на образователната система и на фондациите и сдруженията, носещи името на Васил Левски? Те са се самоизолирали и си издават книги на език, достъпен само за тях. Правят им премиери в тесен кръг, коментират си ги и си ги четат пак в този тесен кръг. Коя е последната стойностна книга за Васил Левски, адресирана към широк кръг читатели, след романа на Мерсия Магдермот? Защо никой не заклейми с факти зловонната книга на Христо Стоянов „Другият Левски”? Този „писател” е много активен в Интернет пространството и вече доста хора попиват текстовете му, а ТЕ – знаещите за Левски – си мълчат, точно както са си мълчали и за цитата, който ви представих. А то – мълчанието – ще си вземе своето и лека-полека или ще се доукрасява образът и личността на Левски, което още повече ще го отдалечава от нас, или този образ ще се руши и обезличава от малки душички с пошли разбирания и стремежи!
Има и един трети вариант – да се търси истината такава, каквато е била, независимо дали е красива или съвсем обикновена. Това, разбира се, е най-трудното и за много хора непосилно, но тя е там – в малките детайли, които в крайна сметка подреждат пъзела.

автор: Георги Савов

5 мнения по „Как точно е заловен Васил Левски – забравено свидетелство от самия него!

  1. Илиана Минковска

    Прочетох статията, за да си кажа накрая – и ние направикме нещо за популяризиране на истинския образ на Левски, както го описвате, но това някак мина незабелзано. За 180 години от рождението му представихме единствения документален филм,посветен на тази годишнина. Обиколихме с него почти цяла България. В този филм показваме на екрана най-достойния образ на Левски, с физическа и духовна прилика. Просто намерихме подходящия актьор. Той говори с думите си от докуменалното наследство, няма нито една измислена от сценариста дума. В нашия филм Левски разказва за залавянето си точно с протоколираното в съдебните документи. Та искам да кажа, не всички български творци са…. негодни.

  2. Светлана Манчева

    Здравейте, вълнува ме следния въпрос – Защо след като е заловен при Къкрина е откаран до Ловеч, след това съден във Велико Търново е трябвало да бъде отведен и обесен чак в София?

    1. Георги Савов Автор

      Здравейте, Светлана! Благодаря, че ни посещавате! Ще се опитам да внеса яснота, що касае Вашия въпрос. След като е заловен в Къкринското ханче, Васил Левски е окован заедно със Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца и под ескорт е бил отведен в Ловеч. Защо там – Османската империя е градски тип управление и именно в градовете са съсредоточени властите. Нормално е да е бил откаран в близкия град. От там е откаран във Велико Търново. Именно тук се провежда първоначален разпит и разпознаване. Смята се, че до този момент турците не са знаели кой е заловен и именно във Велико Търново се е разбрало. Дори се предполага, че именно тук е разпознат посредством попаднала на властите снимка на Апостола. Левски не е съден в Велико Търново. От там пътят на Апостола отива в София – маршрутът е следния: от Севлиево през Ловеч и Плевен за София. Преспиват в Плевен, където превързват раната му. Третата нощ стигат в Луковит и там отново преспиват, оковани във вериги. Преминават през Орхание [дн. Ботевград] късно вечерта и тръгват за София.В града е създадена специална комисия, която да осъществи разпитите на заловените Димитър Общи, Васил Левски и съратници. Обръщам внимание на термина – комисия. Левски не е съден от съд и решението на тази комисия не е съдебно. Решението им е изпратено до турския султан Абдул Азис. На 22 януари 1873 г. султанът подписва ираде, с което потвърждава смъртната присъда. Тя е изпълнена на 06 февруари, стар стил или 18 февруари нов стил 1873 г. в края на тогавашна София, някъде там, където сега се издига паметникът на Левски в Столицата.

  3. komentator

    Това, че идеите и делата на Левски трябва да са пример за нас, не означава, че не трябва да ни е икона – както е наречен – Икона на българската свобода.

  4. Стамен

    Все пак не е сигурно, че Левски казва истината. Може пред съда да е решил да си спести оказването на съпротива по една или друга причина. Тук идва ролята и на очевидците. Да, и за тях не можем да сме сигурни. Но ако много на брой очевидци казват едно, а Левски в съда е казал друго – може пък и първото да е вярно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>