Документ 20 – 11 април 1871 година

1871 април 11, Търново. – писмо до Данаил Хр. Попов в Турно Мъгуреле.

Азис Рушидооглу! Небоолу.
Писмото ви от 23 мар[т] 1871 с Муратооглу, който на отивани при вази, намира същото писмо в Плевен и друго пак от вази от 1 апр[ил] се с Муратооглу, които получих на 6 апр[ил]. Първото от 23 мар[т] съдръжянието му е в три книги по №. В 7-мо № като свършиовам писмото си, пак обръщам от другата стърна и бележим: Приех от Л[юбен] К[аравелов] писмо и пр. С дата 24 мар[т] 1871 същий. От писмото му зимам тая дата! По отдоло пак: №25 или 26. Ви писах чрез Дим. И вервам да сте го приели! И от тук нищо ни разбирам. А по надоло 33 наполеона, чи сте ги приели, и да проводим добръ чиовек за книгити, това разбрах.
От стърна бележим друга дата от 31 мар[т] 1871 и това не разбирам. Преди тиа две писма имам по-първо от 9 мар[т].
Събрали сте са и намери ли сте за нужно да са проводат троица души до сръбското правителство, щото да са разбирем щем ли в едно време тия и ния, кой с какво може да избием господарят си, който ни е заял и иска му са да ни дояде с жени, с деца, и съ[с] сичкият ни имот? Или не? Ако тия нещат, то нас няма кой да ни запре. Господа и братия еднодружиний! И ний от Българско поотписваме за това което сте намерили за добро, па и хората ни които ще бъдат за там одредени и тримата да бъдат хора с най-добри качества от съка стръна! То е така и нека бъде, само за сега не може. Чяк тогава, когато събирем и четиртях краища на Българско в едно, и направим прописах си, та да видим какво имаме пред нази, че тогава за хора да пратим в Сръбия е лесно и тяхната рабута с две думи да са извърши, ако сбъбското правителство отговори истинно. Ако ли мисли то, с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства? Като вече ще узнае добре от хората ни нашята работа? То тогава ще отсвирювами! Срещу което са мъчно приварюва. Нали пишити, че играем с живота на 7 милиона българи? Тряба зряло да са постъпа , та да бъдим със що годе бар приготвини, щото да можим да спосрящами ако би ни са случвали някакви мъчнотии. Имами близни примери доста, дето са ставали с нази йоще от 62-ро и досега. Мнозина са биле от нас бити и затваряни, и аз на 68-мо бях затворен в Заячар в тъмницата, защото сам бил проповядвал на тамкашнихе българи да умират за българщината си, чи им е отечество. Йоще и, чи им сам показвал по кой начин да са земат на оръжие и как да приминат границата щото да не би са компромитира Сръбия. Това беше показано същото на тамкашният начялник, какво вардил тяхното правителство да са ни компромитирва, а той ни иска ни да чуе на вярноста ни кам тях, и ма затвори, като ма заплашваши и йоще, чи щял да ма даде в робияшити. Секи му са извесни от 62-ро-68, техните пречки на нас, затова тряба да бъдим предосторожни въ[в] сичко, като имами за огледало и примери доста.
Че ако сръбското правителство ни е вече таквос, каквото било до сега срещу нази? Тогава ще им опростим всичкити погрешки и сме вече братия.
Това да излезиме така, т.е. да ни подадат братска ръка! И пак тряба да бъдим по напред е що годе приготвени из вътре в Българско. Защото наистинното не тряба да вярваме чяк докато са ни турим в действие на бойното поле. Както не вярваме и самити наши дейци въ[в] сичко чяк до оня ден!…Братия размислете са пак хубаво, че доста сме са лъгале от хората, , па и от помежду нази си и отлагали от година на година. Сега сме са заловили както траба на работа, нека са зберем и с пари, че тогава видящим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знайм и за какво да приказвами.
За принасяние пушки, ас имам на умат си по два начина да можим да са здобием с тях. Колкото оръжие ще можим да купим изведнъш, да си ги принесем защото по-малко е упасно, чи лесно можят да са улови. Приз Сръбия мъчно да са здобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството! Приказ ваш там. Пишети на Одеският ни комитет йоще да ни мести от там оръжието на никаде. Повтарям ви: като са зберем с пари, до колкото ще сме в нужда в начяло, ще додим заедно с одбранити хора за в Сърбия по напред при вази, а тогава има да приказваме много, защото и ас ще отида с тях в Сръбия, но няма да са показвам на правителството им, и пак ще са вървим заедно при вази, а какво ща права там? То коги додим ще приказваме.
Сега кажете ни от де по-скоро да намерим пари? Защото до сега сам работил бес пари и за това са едвам види работата ни. Сега да стана с по-вернити пари? То хубаво защото знаем на кога тряба да са нападни, ами ако паднат от нас мрътви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрити ни без които са ни може да са работи? И пак ако падни ни дай Боже някой ранен и го уловат па искажи всичко, какво работил вече? Мъки са. Нидейте бърза, ние тряба повече да бързаме защото сварталище нямами никаде постоянни. Нашите отели са сламарницити, па по нявгаш и те ни са виждат твърде тесни.
За сега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да тръсим парити. Прибързайте да съобщити писмото ми и на Каравелова, като му забележите да напечатят, колкото ония книги, толкова и записки, че бес тях ни може, па и вия бръзайте с печатята, че колкото расноски станат за печятанието на книжята, отпишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящият на писмото дано бар печятат ни испратити. Тоя мъж Д.П.П. припоръчвами ви го – един от най-искреннити ни. Косурат парата ви испращаме съ[с] същият. За всегда остаям послушлив на умно – безстрашливото вишегласие.
Приемете поздравлението ми всички, като ви и целувам братски.
Ефенди Аслан Дервишооглу
Тиджарет Неби севахи[л] Руше
(На гърба на плика писано от Васил Левски):
Да разяснити на Каравелова за белетити, дето ще си дават секиму според указанията която ще са поднисе на чиовекат. Нали така казва указанията от Прев[р]еменното правителств[о], че кой колкото жертвува, ше му са даде билет печятан срещу дадените му пари и един знак от Яревременното правителство! Затова колкото са ония листове, толкова тряба да бъдат и печятни белети.
Никакво писмо от Киселски до сега нямам, па и за Панайота вайводата нищо ми не п[и]шите де са намира и какво мисли. Ще ли е с нази? Тръбицата , гъръбината и една чяс[т] от книгата, донесе ми ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямами до се[га] йоще никакво известие. Така ще поздравити бай Ангела. Прибързайте с горнити белетчета да са напечатят, чи и ас да вършя по-скоро. Като обикола Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имами на пръв позив. Сега гледайте за белетити, чи чякам.


стр.1

стр.1

стр.2

стр.2

стр.3

стр.3

стр.4

стр.4

стр.5

стр.5

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>