„Страшното“ в Карлово

При изследването на рода на Васил Левски екипът ни неколкократно попада на термина „Страшното“. Текстът, който Камелия Иванова подготви, разбулва тази част от историята на Карлово и околните местности, която се предава от поколение на поколение като „Страшното“.

„Страшното“ в Карловско

photo_verybig_1298608Карловци помнят лятото и есента на 1877 г. като „Страшното“. Откъде идва това име?
Сюлейман паша напредва с четиридесетхиляден аскер, а предният отряд на ген. Гурко е принуден да се оттегли след битките при с. Джурналий (дн. Калитиново) и Стара Загора.
Много от българите от Подбалкана тръгват с руските войни и по време на това оттегляне хиляди измират от глад и болести. Българите от Карлово имат договорка с местните турци за опазване на живота и имуществото и тази договорка се спазва. Но мюсюлманите от Стремската долина заедно с десетхилядния аскер на Кямил паша и дошлия от Чепино и Татар Пазарджик башибозук не признават тези спогодби и на 20.07.1877 г. подлагат Карлово на огън и сеч. Почти цялото мъжко население, което се намира в града, е арестувано и избито. Населението се укрива в храма „Св. Николай“, но всички са изклани.
Мъжете и първенците са навързани и откарани в Таш капия. Общо 814 са карловци, сред които д-р Киро Попов, Матьо Тантилов, Присто Попвасилев, Бочо Загорски и други видни граждани. Те са избесени по мегданите за назидание на Карлово и Пловдив.
Подобна е участта и на Сопот, чието население начело с х. Гьока Павлов оказва известна съпротива на настъпващата османска армия. Градът е опожарен от османлиите, които посичат 400 души, укрили се в местността Бойкова нива и на р. Леевица, сред които и бащата на Иван Вазов.
На 26. юли пламва и Алтън Калофер. Запален е от всички страни като наказание за отбраната на прохода Стражата от калоферци, които пленяват 800 низами, разбити от отряда на ген. Столетов на Шипка и оттеглящи се към Пловдив. Корпусът на Кямил паша опожарява Калофер три пъти в рамките на четири дни. 618 калоферци са изклани, а 1100 умират по пътя през Балкана.
На 10.12.1877 г. император Александър II свиква извънреден военен съвет, на който нарежда по време на Коледа да започне генерално настъпление на руската армия. За целта се сформират три отряда:
– Западен – воден от ген. Гурко – да превземе София, след което да се спусне по р. Марица към Пловдив;
– Южен – воден от ген. Радецки – да разбие армията на Вейсел паша в укрепения лагер на Шипка – Шейново;
– Среден, по-късно Троянски – воден от ген.-лейтенант Павел Карцов – да разбие османската войска в Троянския проход и да освободи Карловския регион. В състава на този отряд влизат 500 руски щика и 1000 български четници и доброволци. Снабдителна база на отряда е Троянският манастир.
Ген. Карцов разделя войската си на три колони, за да обгради Орлово гнездо, където са се позиционирали турците:
– първа лява колона – начело с полковник Греков;
– дясна колона – начело с граф Татишчев;
– централна колона, водена лично от ген. Карцов.
Походът е реализиран при температура от -25º като на 23.12.1877 г. (3.01 по нов стил) русите атакуват османските позиции. Полковник Греков ги удря в гръб, откъм юг, което решава изхода от боя. Турците изоставят стратегическите си позиции и отстъпват към село Текия (дн. Христоданово).
Отрядът на ген. Карцов се спуска в Розовата долина. Битката за Троянския проход продължава пет денонощия. Орлово гнездо е превзето на 26.12. (ст. стил) в 1ч. и 10 мин. като убитите са 26, ранените – 62, а измръзналите – 48. Разбитите османски части отстъпват към Пловдив. В същото време ген. Гурко настъпва по направлението София-Пирдоп-Златица-Карлово.
Щабът на ген. Карцов се установява в с. Кърнаре. На 28.12.1877 г. (8.01.1878 г. нов стил) руските войни влизат в Карлово, посрещнати на пътя между Сопот и Карлово от малцината оцелели след „Страшното“. На другия ден в Карлово от Шейново пристига и отрядът на ген. Скобелев. Седмица по-късно карловци се събират на мегдана на общоградско събрание, за да изберат Градски съвет, начело на който е първият братовчед и съименник на Апостола на българската свобода Васил Левски – Васил Генчов Караиванов.

автор: Камелия Иванова

 

3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>