Копие
Калеко Иване! И вия Петре и Христио! В Карлово. Не само да вас е! И на по-долня ръка, по възможност.
Не нам! Но за вас и вашете деца! Ще дадете завсегда.
За всичко каквото ще видите надоло, няма си приликата и срамота ви е да ви са говори.
Вия тук сте най-назад от сичкити други градове и от по-многото прости села в България, от нашите общи и най-святи работи за чиовекът, от както го е създала природата, чяк да смърт, да му бъди едничката грижя, има и благословението от Бога, да бъде господар със всичкити си права, от когото му са налага и първата длъжност да мисли за народат си! Да го изводя към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ния българити най-тешко и най-гнуснаво налегнати от проклетият агарянец.
На кого ли капат тия кръвави сиротински сълзи! Дето са леят секи ден пред Бога, да го избави от мръсните ръце, които им грабят секи ден из устата хлябат и мрът одглади! Турчят децата им, безчестат по-младити и дъщерите им!… тия невинни ни са ли наши братия и сестри! Вий чиорбаджийти ни сте ли причината да стои това беззаконо и проклето зрелище нам! Кому ли другиму има да са надяват! Кой жените си. сестрите си и депата си! Ни сме ли ний техни братия и бащи, на които ще оставим вечен помен. Пък тий на нас щят ни вдигат паметници, щят ни забележят в историята, като ний и давами и нов век. Щят ни поминуват по сичкити черкви в българско, докътто трае името българин. Защото ний ще скъсами веригити на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рай. Всичкити народи казвам! Ще живеят равноправно с българинат под едни чисти святи закони както е дадено за чиовекат да живее от Бога. Така ще бъде в нашя България и за турчинат и за чифутинат и пр. Само ако припознае законити равно с българинат. Народат и вярата им ни гоним, а Царят и неговити закони(правителството). В Българско ни ще има цар, а народно управление и секому своето, секи ще си служи по вярата си и по законно ще са съди, както българинат и турчинат и пр. (Св[ята] и чиста република).
Тук като ви показвам твърде мъничко от Предначертанието ни от Привременното ни правителство в България, остава ни да Ви свършим чяк като ви видим за колко пари ще уценити гореказаният ми живот Вам. Умному мало довлеет.
Казах Ви по-горе какво чиорбаджиити спират живота на сичкият народ. Забелязано е от памти века. какво такова нещо да са извършили, стои в ръцете на младити и в парити на чиорбаджийти! Така си и правили сичкити народи, така щем и ния. Пък сичко да са удържи тайно, стои в ръцети на чиорбаджийти и то ако са хора! И приемат на драго сърце това свято дело, ния ще им кажим по кой път да вървят па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелити ни.
В чиорбаджити казвам стои тишината на сичкият народ! Гледайте, чи ще бъдите отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали така казва: чиовече! Тряба да работим зарат народа си и сичко да жертвувам за него, там сам и ас! Ако ти умреш, нали ас за тебе са распнях! Гледай сега приятелю и брате, ако щеш да си чиовек и християнин, ти щеш разбираш от малкото ни думи и ще дадеш каквото ти са иска от Превременното ни правителство. По узначеният ден и от тогава са забелязваш наш брат. Ако вия не искате да знайте нещо от това каквото ти са казва, то гледайте в печятаното ви, какво ще срешните.
Сга и за секи път Ви свършйовами, защото само с Вас ни ние работата! Десет години става от какви чяками и жертва на бесила давами и в Диярбекир сяка година пращаме, само и само за вас чиорбаджийти да ся земяхте за ум и разум и да свършяхте това, за което ви карами днес! Да сти го приготвили от оддавна, като и сами разбирати, чи без пари са ни може! Па и да додяхти вия нас да търсите, а не ния вас! Защото един чистонароден юнак, сто чиорбаджий ни можят да го откупат. Пък ний дадохми и давама таквис жъртви йоще за чорбаджиски кеф! И пак ни са зимате, но йоще гледате на тех хладнокръвно и наричяте ги чяпкъни???… пък гледай чудо! От казаните ви чяпкъни колкото мрът, по-много стават, от колкото страдат по-много разпалят, и зели са са за други ум, на!… както виждате повече щят мрът, но и работа щят свършят.
Чякахме ви да усетити горещити сълзи на бедният ни народ, който е вече в крайно тегло, то не! Вия му пийти йоще кръвтя и предавате гу на мръсният мъчител. Решили сми са: или да ви събирем, или да ви поразим! И то в едно обикаляне, както ви бележя по-горе. Ето: Определява Ви са в пет дена да намерити под каккъвто вече начин тая сумма 150 лири турски. Стотях, вия, трийситях, по-големият ви син, двадесетях, по-малкият. И тия пари да ги имаш в пазвата си, чи дето и когато ви намери наш чиовек със същият знак, който е в печятанато Ви писмо от Привременното ни пра[вителство] ще му дадете парити и после един ден ще ви са даде расписката, или ще са повикате заедно с парити дето? И там ще ви са даде расписката според печятаното ви с печятат, пък същото ще го земем назад, според както ви са кажи!…
Ето: ако дадети повече от колкото ви са искат ще си купити по-голям живот, който сега са продава!!!! Утри не! И милиони да даваш.
Ще гледаме какви ще ни са покажите!…
Както щети, или сто и педесетте лири ще Ви бъдат помили, или вечен живот със сичката ви фамилия.
Одриденият за Вас съм В. Лъвский.
Дано доброволно непълните гореказанити и тогава ще са разговорим. Лично за много!… И от дето ше разбирети какво горнята сумма е нищо, при което ви съм испичелял два пъти (животат на сички ви) от ненародни!
Всичко тайно ще държити! Да ни кажите еди кой си ми е добър приятел! Имаме забелязан за недобър към нашите работи Ваш приятел е първий! Ще го узнайте като стани на прах и пепел. По длъжност краян отговор ще чякаме, срещу печятат ни.

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

Копие
Не само до Вас е!… Но и на по-долна ръка – по възможност…
Не знам!… Но за Вас и вашите деца ще дадете за всегда.
За всички каквото ще видити надоло, нема си местото и приликата и срамота Ви е да Ви са говори.
Вия тук сте най-назад от всичкити други градове и от по многото села в Българско, от нашите обше и най-святи! Работи за чиовекат, като го е създала природата, чяк до смърт, да му бъди едничката грижа има и благословията от Бога, да бъде господар с всичкити си права. От когото му са налага и пръвата длъжност да мисли за народат си! Да го изводя към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ния българите най-тежко и най-гнуснаво налегнати от проклетият агарянец! И търпим секи ден мъки и гнусоти най-противни на чиовечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега вече всъде преодоле и преодолева.
На кого ли капат тия кървиави сиромашки сълзи!?… Дето леят секи ден пред Бога да ги избави от мръснити ръце! Които им грабят секи ден хлябат из устата! И мрът от глади!… Турчят децата им! безчестят по-младити и дъщерити им!!!… тия невинни, ни са ли наши братия и сестри!?… Или защо така? … Мислите ли, че ния остаяме невинни в това!?… Не!… Никак!… Ний … и най-много вий чиорбаджийти ни сте ли причината да стои това беззаконно! И проклето! Зрелище пред нас!?… Кому ли другиму има да са надяват горките!?. Кой ли не иска да ги грабни и да му робуват во веки!.. Дали кръвавите им сълзи ся не леят на нашите глави чрез Бога!?… Ако ний техните братия и бащи ни скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще!?… Ни сме ли ния техни братия и бащи на които ще оставим вечен помен! Като пролеем капчица кръв за техното избавление!… Пък тий нам ни щят ли да вдигат паметници!?… Ни щят ли да ни забележят в историята, която ний въскръсяваме и даваме и нов век!?… Ни щят ли да ни поменуват по всичкити черкви в Българско, докътто трае името българин!? Затова гдето ний ще скъсаме веригити на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рая!?… Не ще бъди така в нашя България, както е в Турско сега… всичкити народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее чиовекат. И за турчинът и за евреенат и пр. за всички еднакво ще е, само ако припознаят законити равно с българинът. Така ще е в наше Българско!… Ний не гоним турският народ, ни вярата им, а царят и неговити закони, с една дума турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин.
В Българско не ще има цар, „а народно управление и секиму своето“ секи ще си служи по вярата и законно ще ся еди, както българинът, така и турчинат и евренат и пр. Свобода и чиста република.
Тук като ви показвами твърде мъничко от Предначъртанието ни от Привременното ни правителство, остава ни да ви свършим чяк като ви видим за колко пари ще уцените гореказаният ни Вам живот. „Умному мало довлеет“.
Казахме Ви по-горе какво чиорбаджийти спират живота на сичкият народ. Забелязано е от памти века, какво такова нящо да са извършили стои в ръцети на младити и в парити на чиорбаджийти! Таяка са и правили народити, така щем и ния … пък сичко да са удържи тайно, стои в ръцети на чиорбаджийти и то ако са хора и приемат на драго сърце това св. дело! Ния ще им кажим по кой път тряба да вървят, па макар каквито щят средства нека употребяват неприятелити ни. В чиорбаджийти казваме стои тишината на всичкият народ? Гледайте! Чи ще бъдат отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали казва: Чиовече! Тряба да работиш за народа си и всичко да жъртвуваш за него, там съм и ас! Ако ти умреш, нали ас за тебе ся распнах!… Гледайте сега приятели и братия! Ако щети да сте чиовеци и христиени, Вий ще разберете от малкото ни думи, и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство, по по узначеннят ден и от тогава ся забелязвате наши братия.
Ако ли Вия не искате да знайте нищо от това, каквото Ви ся казва, то гледайте в печятаното ви. какво ще срешните. Сега и за секи път ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години, от как Ви чякаме и жъртви на бесила давахме и в Д[и]яр Бекир сяка годи[на] пращаме, само и само за Вас чиорбаджийти да са земехте за ум и разум и да свъгшяхти това за което ви караме днес! Да сте го приготвили от оддавна и да додяхте Вия нас да тръсите. а не ния вас! Защото един чисто народен юнак. сто чиорбаджий не можят да го откупат, пък ний дадехми и давами йоще таквис жъртви за чиорбаджийски кеф! И пак са ни сазимате, но йощи гледате на тях хладнокръвно! И наричяте ги чяпкъни???… Пък гле¬дай чудо! От казаните Ви чяпкъни, колкото мрът. по-много стават. От колкото страдат по-много ся распалят. И зели ся ся за други ум! На!… Както виждате. Повече щят мрът, но и работа щят свършят.
Чякахме ви да усетитти горещети сълзи на бедният ни народ, който е вече в крайно тегло! То. не!. Вия му пийте йоще кръвтя и предавате гу на мръсният мъчител.
Решили сме са: или да Ви съберем, или да Ви по¬разим! И то в едно обикаляние, както Ви бележим по-горе.
Ето: Определя ви са в пет дена да намерите под какъвто вече начин тая сума: сто и петдесет лира турски: и тия пари да ги имате за секи чяс в пазвата си, чи дето и когато ви намери наш чиовек съ[с] звак, който е в печятаното ви писмо от Привременното ни пра[вителство]ще му дадети парите и после един ден ще ви са даде расписката или ще ся повикате дето!., с парити заедно и там ще ви ся даде расписката, според печятаното ви, с печятат, пък същото ще го земите назад: и според както ше ви са кажи!
Ето! Ако дадете повече от колкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега са прода¬ва!!? Утри не! И милиони да давате.
Ще гледаме какви ше ни ся покажите!… Както щети, или ще Ви бъдат по-мили или вечен живот с цялата ви фамилия.
Земете ся добре в това г-да! И не ни майте! Защото ни умръзна вече да гледаме теглилата на бедният НИ народ и хладнокръвието на чиорбаджийти към тех. Разберете, решили сме се вече!… и ще принесем веднъж. за всякога жъртвата на народният ни жъртвеник. пред олтарят на „Чистята свобода ”!
Отреденият за Вас е В. Левский. Дано доброволно непълните гореказаните ни и тогава ще ся разговорите лично с него за много!…И разберете йоще, какво горнята сумма и нищо, при това дето той Ви е и спечелил? …

Всичко тайно да държите! Да ни кажите: еди кой си ми е добръ приятел! Имаме забелязан за не добър към нашите работи, ваш приятел е първий! Ще го узнайте, коги стани на прах и пепел! По длъжност, краян отговор ще чякаме, срещу печятат ни. Потписити ни ще видите в печятното Ви. Там е и датата.

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

Копие
Г-не! Ганчио Милюв, в Карлово.
Не само до вас е!.. Но и до по-долня ръка – по възможност…Не нам!.. Но за Вас и Вашите деца и за нашето Отечество! Ще дадете завсегда.
За всичко каквото ще видите по-доло, няма си приликата и местото и срамота Вия да Ви ся говори.
Вия тук сте най-назад от всичкити други градове и от по-многото села в Българско, от нашите общи и най-святи! Работи за чиовекът, както го е създала природата, чяк до смърт, да му бъди едничката грижя, има и Благословението от Бога, да бъде господар с всичкити си права! От гогото му са налага и пръвята длъжност, да мисли за народат си! Да го изводя към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ния българите, най-тежко и най-гнуснаво налегнати от проклетият агарянец! И търпим секи ден мъки и гнусоти най-противни на чиовечеството и на свободатя на съвестя!!! Която сега предоле и предолява.
На кого ли капат тия сиротински кръвави сълзи!?. Дето ся леят секи ден пред Бога, да ги избави от мръснити ръце! Които им грабят секи ден из устата хлябат! И мрът от глади!…Турчят децата им! – безчестат по-младити и дъщерите им!!!… Тия невинни ни са ли наши братия и сестри!?…Или защо така?…Мислите ли, че ний остаяме невинни в това??…Не!…Никак!…ний …и най-много Вий чиорбаджиите ни сте ли причината да стои това беззаконно! И проклето! Зрелище през нас!?…Кому ли другиму има да са надяват горките!?…Кой ли не иска да ги грабни и да му робуват во веки!.. Дали кървавите им сълзи ся ни леят чрез Бога на нашите глави!?…Ако ний техните братия и бащи не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще…!? Не сме ли ния техни братия и бащи, на които ще оставим вечен помен! Като пролеем капка кръв за техното избавление!?… Пък тий нам не щят ли да вдигат паметници!?…не щят ли да ни забележят в историята, която ний въскръсяваме. Ми даваме нов век!?… Не щят ли да ни поменуват по всичкити черкви в Българско, до като трае името българин!?…Затова гдето ний ще скъсаме веригите на България и ще извадим народат с Благословението Божие от ада в рай!?… Не ще бъде така в нашя България, както е в Турско сега… Всички народи в нея щят живеят под едни чисти и святи! Закони, както е дадено от Бога да живее чиовекът; и за турчинът и за евреенат и пр. каквито са, всичкити еднакво ще е, само ако припознаят законити равно с българинът. Така ще е в нашя България!… Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони( с една дума т[урското] правителство) което варварски владее, не само нас – но и самият турчин.
В Българско не ще има цар, а „Народно управление” и „Секиму своето” Секи ще си служи по вярата и законно ще ся съди, както българинът, така и турчинят и пр. Свобода и чиста република.
Тук като ви показваме твърде мъничко от предначертанието от Привременното ни правителство в Българско остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще уцените гореказаният ни вам живот – „умному мало довлеет”.
Казахме Ви по-горе какво чиорбаджийте спират животът на всичкият народ, забелязано е от памтивека, какво такова нящо да ся извърши стои в ръцете на младите, така щем и ния… Пък сичко да ся удържи тайно стои в ръцете на чиорбиджийте и те ако са хора и приемат на драго сърце това св[ято] дело! Ния ще им кажим по кой път тряба да вървят, па макат каквито щът средства нека употребляват неприятелите ни. В чиорбаджий[т]е казваме стои тишината на сичкият народ? Гледайте! Чи ще бъдите отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали казва: чиовече! Тряба да работиш за народат си до смърт и сичко да жъртвуваш за него, там съм и Ас! Ако ти умреш, нали и Ас за тебе ся распнах!” гледайте сега приятели и братия! Ако щети да сте чиовеци и христиени вий ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по узначения ден и от тогава ся забелязвате наши братия.
Ако ли Вия не искате и да чуйте от това каквото Ви ся казва, то ще гледате!!! И там ще свършите, Вия с нас и ния с Вас.
Сега и за секи път Ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години става от как как ви чакам и жъртва на бесила давахме и в Д[и]яр бекир сяка година пращаме, само и само за Вас богатите да ся земяте за ум и разум и да свъртяхте това за което Ви караме днес! Да сме го приготвили от отдавна, като и сами разбирате, че без пари ся не върши! Па да додяхте Вия нас да търсите, а не ния Вас! Защото един чисто народен юнак, сто чиорбаджии не можят да го откупат. Пък ний дадохме и даваме йоще таквис жъртви, за чиорбаджийски кеф! И пак ся ни сазимате, но йоще гледате на тях хладнокръвно и наричяте ги чяпкъни??? Пък гледай чудо! От реченити ви чяпкъни, колкото мрът по-много стават, от колкото страдат по-много ся распалят. И зели са ся на други ум! На!… Както виждате, повече щат мрът, но и работа щят свършят.
Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедният ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!…Вия му пийте йоще кръвта и предавате ги на мръсният мъчител. Разберете! Решили сме се вече!… Или да ви съберем или да ви поразим! И то с едно добрутро или добръ вечер, както Ви казваме по-горе.
Ето: да намерите пот какъвто вече начин тая сума: [оставено празно място] и тия пари ще ги приготвити в 4-5 деня и да ви бъдат в пазвата, чи на който чяс доди наш чиовек и Ви намери със от Привременното ни правителство ще му броите парити, без да го отлагате, поне за чяс време!… И после един ден ще Ви са даде расписка от Привременното ни правителство с печат, която ше отговаря за дадената Ви сумма пред бъдъщото ни правителство което ще дири от едного и до край: кои какво е дал и за де са се употребили. Ето! Ако дадете повече от колкото ви са искат, ще си купите по-голем живот, който сега ся продава!!? Утри не! И милиони да давати.
Ще гледаме какви ще ни ся покажите!…
Какво щети! Или трийситтех лири ще ви бъдат помили или златна свобода в която да ви ся забележи името вечно. Земете ся добре в това г-да! И ни ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедният ни народ и хладнокръвието на чиорбаджийте към тех. Повтаряме Ви: Решили сме ся вече!… И ще принесем веднъж за всякога жъртвата на народният ни жъртвеник, пред олтарът на „Чистата свобода”.
Отреденият за Вас е В. Лъвский. Дано доброволно непълните гореказаните ни и тогава ще ся разговорите лично с него, за много … от дето йоще ще разбирете какво горната сумма е нищо при това дето той ви е испичелил!… Всичко тайно да държите. Да ни кажите: еди кой си ми е верен приятел първий! Имате забелязан за не добръ към нашите работи Ваш приятел е първий! Ще го узнайте кога стани на прах и пепел! По длъжност краян отговор ще чякаме от него срещу печятат ни.
Потписити! Хиляди юнаци чякат отговорат Ви! Рещавайте ся по-скоро или с нас и сичкият народ или против нас и нашите желания.. С една дума свобода или да Ви пратим при чернити души! Там дето предателите, изедницити, и !… При Чернаго Бога. Който живот искате да живейте от днес както са забележите и до край ще останите. В нашите ръце е. Пак ви казвам: сами за себе си ще отговорите: Свобода или смърт.

1871. майя 10. От Български Р.Ц.К. в България.
От Привременното ни правителство

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

Азис Ръшидооглу! Небоолу.
Завчяра на 8 същаго месеца получихми приз вас писмо от П. Хитйов и от Йордан Попов из Бялград. Пък ти ни си имал време да ни пишиш ништичко. Та незнам получил ли си писма от Каравелова наши с дата 25 апр[ил] и друго от Кърдашиякат ти направо до Вас, с дата 30 апр.
Какво стана с ливорверите? И кога ще са принисат и как? Тук момчетата зеха да мислат какво става та са забавиха? На Йордан Попов в Бялград защо му не сте писали, чи ас Ви сам припоръчял на него! Ами да миела от де и как са познавате, та му пишиш за пушки? Па и защо да му пишиш, чи и на вересия можят ли да се земат? Кой Ви каза и за одескити пушки да го лишите, можят ли са приме приз там? Или и без тях да останим? Има време да се гледа за през Сърбия работити, само да видим как ще докараме ний от времето? Ако нам ни ойдисва, Вий нищо ни можити направи.
Днес тръгвам да пообикола некой град-други и после 10-20 дена, ще са завърна, и Вия дано прибързате с печятат да го испратити, та да го намера готов, защото без него работити ми остаяват назад, също и пари няма без него. Най- много за него сам чякал и седа на едно место, чи накадето и да отида думити ми са тъмни, (като не до там вероятни) без него. Пък и той са ни прави за месец? Ако е за пари работата? Дайте ги сига от Вас, чи няма да Ви ги забавим, също и на Каравелова ще плата според както му пишя. Зимете думата ми за истина, какво няма да Ви лъжя в нищо. Ако сти ма зели вече в сърцете си, чи ас днес или утри тряба да умра или да влеза в ръце, та Вия можи да изгубити? Не! Ас и да умра има и други юнаци чесни, които ще Ви плащят за всичко каквото похарчити за нас. Бързайте един сахат напред, чи отива времето, от което можя да спечела по-скоро и по-сигорно.
За мене писмо от днес нататак когато ми пищиш да забележиш на кърдъшлиякът си, да ми са ни распичятва писмото, така ще пиши и той, за да гу испрати, защото ас работа с нашите работници различно? Според чиовекът работата му. Тряба да са вардим, чи мнозина от днес до утри ни са постоянни.
Твоите писма да ги ни държиш у вази и на всяко писмо, което пращам при вас другиму, да видиш от него копие, чи да го задръжяш и тебе си, ако ти нямаш време да приписващ, то задлъжи другиго. И ас оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни, да съобщавам навред, да знаят какви пишя.
Вище с приключено писмо на Панайота, та помогне и вия с Вашите уста.
Твой братовчед.
Аслан Дервишооглу.

стр.1

стр.2

Българско 1871 10 Мая.

Г-н Панайоте! В Букурещ.
Писмото ти от 17 апр. Получих гу на 8 майя. В съдръжанието му нищо ни разбрах, от каквото са надявахми, чи ще ни явите без друго мнението си, па и какво работити и до де сте изработили точно и истинно? То не! Пишете: чи ми са радвате на работити ми, като ма съветовате да са варда да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носат сега погрешки? Как си ми разбрал работити, чи ми са радваш тъй сляпо? И И как разбираш времето! Въ[в] Влашко и Сърбия или в Българско? За дето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско! То времето е в нас и ний сме въ[в] [в]ремето; [може би изразът е „ний сме времето] то нас обръща и ний него обръщами; а колкото за извън Българско, днес! Ни давами ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашят, ни им вадим очите. Щем дадем ухо, ще направим едно митани, ще из заплачим йоще веднъш и ще свършим за сякога, и ако подпишят, ще подпишим и ния? Но чяк тогава, когато са видим чи можим да остоим срещу злото им, , което ако би ни направили. А една година щяло по-късно да бъди! Ни са знай, па нека и да бъди, да ни отиваме йоще кой знай колко назад. Войводо и брате Панайоте! Ни сме ли са лъгали, и колко пъти? От тия хора, на които са надяват йоще някой и друг, от нашите българи? Ни сме ли биле чяк до сега тяхна машина да си прават работата, каквато и йоще някой и други има да им микеруват за жалост? Изгориха ни, тий пак посяха между нас сякакви интриги и пак са ни сазимаме? Затова ни и думат хората хората от одвън, чи ни сме били достойни йоще за такава нашя свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, чи тряба по-напред да си понаредим работите извътри, чи подир да им са молим за по-голямото, и така е.
Сега какво да ти пишя, като в писмото си пишиш, чи твой някой планови и ни можял си да ги караш по твои знаяние, и пак искаш да отидиш и да са върниш в Романия, па да ги гледаш оттам да приминиш сам си в Стара планина? Защо ще отидиш в Сърбия, и защо искаш да додиш сами в Стара планина? От тия ти планове твои, ходини и дохождани, разбира са, че ни не вярваш, затова ни ги и нерязясняваш. Следвателно крийш са от нас, тогава и ний от тебе? А ако са ни крийш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видим де и как ще ся испълнат твоите и нашите планови. Ако искаш да вървиш по нашето ш Българско мнение и сърце, ти слез в Т. Магорелли при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работити ни в Българско, как вървят за сега, и де сочят. Там ще ти прочитят всичкити писма, чи ако ти са ареса върви с нас, ако ли не, то раскажети Вия пък как по-добре мислити, чи да разгледами и ний Вашите мисли, та ако одобрим, нека вървим наедно. Инак ти сами да избираш планове, та да ни представаш на Народното ни вишегласие тук в Българско дето вече от ден на ден зима корен Превременното ни правителство и Вия не искате да чуйте на неговия глас, тогава то ще стои против вас? Срещу което тряба умно да размислити, дето между таквис противности какво е ставало и до де ни е докарало. Та ти като чис[т] българин и умен войвода гледай ти ли тряба да вършиш по народното вишегласие, както е избрало или милиони хора след една глава.
Дай Боже съгласие и любов, първо между народните ни главатари, пак име българско нека е вайвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.
От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашята свобода. Та и Вия с второто си писмо дано потвърдити и да чуем из Вашите уста, чи речеш: Чиста свобода българину и секиму своето. Ако тъй държите с нас, да живейте и Вия.
Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нящо из писмата ни и кажиш другиму, докато ни ти са е позволило от Превременното правителство из Българско. Нищо? Ако ти не щеш да вървиш с нази, ако ти намериш за добро, чи трябало да знай еди кой си? То понапред тряба да явити, чи какво намери вишегласието за добро, така ще бъди.
Дано до смърт да бъдим братия и в един глас.
В. Лъвский.
Господину П. Хитйову. Вай[вода]
Букурещ.

стр.1

стр.2

стр.3

Азис Рушидооглу. Небоолу.
Завчера на 26 ви писах, писах и за Одесса, и за Джуро, и за двете писма ви бележях да ги разгледате, после да ги съобщити на Каравелова, и ти там сяко на мястото му. Писани беха първо до вас да ги гледате, после Каравелов и тъй нататак. Приносящият му са наслучи пътят през вас да мини, но инак, през Каравелов на вас. Сигорно тряба да сти ги полочили.
Въ[в] вашето имахти бележка за Каравелова, да прибърза с белетите и войнишките правила да са припичятат на български. От тях по- първата е фортификацията, за която дано намерити Каравелов кой по-способен да я приведе на чисто български със сичкитий фигори(образи). Същият можи да задлъжи пък г-н Киселски – той да намери та от руски на български, защото нашята фортофикация дето сми я учили от сръбски, няма вътри всичкитий образи, без които са ни бива. Който би положил тоя труд ще му заплатим колкото му са стои и вий с кръстат прибързайте по-скоро, чи времето ни спори, па и като прифърли време без работа отива йоще и друга година.
Бележка: ако би са случило да ви пита някой ус[т]но или писменно как отиват работити с вас въ[в] [В]лашко и как тряба да работим или как са работи в Българско? Бил из Влашко, бил из Българско, на това строго да бъдити внимателни. Ако рече някой: ас искам да работа в Българско, а тряба да имам, по какво да ми вярват? На това ще му отговориш ако си човек за работа, кажи си името и от де си? Па си иди в Българско, че там имате чйовек, ний ще му пишим да та разгледа по-напред, па ако си за работа, той ще ти даде работа. Така ще съобщити на нашите хора да постъпят щото да знайм каде ходим. Йоще да бдите, да не би са случило некой хъшови да състават некоя чета, чи да приминат за в Българско! Това да ви е за първа длъжност.
Припоръчян вам един път наш чйовек, чи после дошел пак уш от нашя стърна, да му ни вярвате без знак, колкото пъти и да доди. Имами пред очите си доста! Днес е чйовек, а утре магари.
Да кажя за мене си: вий сте ма мисла познали твърде добре, чи ас днешен ни сам в работата си, а от 61-во, от тогава и досега, малко много в това сам са занимавал и работата ми ма е срещала сякаква тюрлия и не можя да ма отвърни да работа за други или да ма отчяе да гледам своят си интерес? Ако низнайте, питайте и научети са добре, чи ако ма земате за вярование пълно! Тогава знам, чи и думити ми ще бъдат истинни въ[в] вас. Тряба испит. Какво! От г-н Киселски никакав отговор, да ни бъди му пропаднало писмото? Ами от Панайота? Поздравете го.
Ваш братовчед
1871. апри[л] 30 Бъл. Ефенди Аслан Дервишооглу.
[Следва текст на османотурски]: Азис[?]Дервиш Руше.
[Адрес]: Азис Рушидооглу Стамболлу. Компания Ханънда.
Небоолу
[Следва писано от Д.Попов]: Отговор 16 майя [1]871
[На стр.1 бележка и подпис на Д. Страшимиров]: В.К.

стр.1

стр.2

Азис Рушидооглу! Неболоолу.
Приключенити като разгледате добре, съобщете ги и на Каравелова па после всяко на местото му. От това що пишя, засега няма какво друго. Пак вия по-скоро с кръстат и запискити от Каравелова, чи стоя на едно место, останах и без крайцар в джобат.
Войнишкити правила ги исками приведени на български, па напечятани. Първо, да са тури да са печята фортификацията и тактиката с фигората(образите), без друго е нужна от сичката най-напрет. После всичкити други: полска служба, логорна служба, унутрашна служба и пешячко правило. Фортификацията, точно съ[с] сичкитий образи, най-добре може да са приведе от руски на български. Нека Каравелов ся задръжи да пиши в Одесса, или дето знае, чи може да са намери някой да я приведе, по-просто български, комуто ще заплатим. Също и другити да са приведат на български, чи ако ни можят да ги напечятат нека ни ги проводат ръциписни, чи нии щем са мъчи да приписваме като са ни може инак.
Твой братовчет.
Ефенди Аслан Дервишооглу.
[Следва текст на османотурски език]: Руши тиджарет елине ( Рушид търговия[да се предаде] на ръката му).
1871 апр. 26. Бъл.
Чрез когото ми пишете, да му забележите в пликат си писмото ми да са ни распичятва! Тряба да имами на ум, чи от днес за утре, времето не е за вярване.
[Адрес]: Азис Рушидооглу Стамболлу. Компания Ханънда.
Небоолу.
[Писано от Д.Попов]: Прието на 4 майя [1]871.
[На с.1 бележка и подпис от Д. Страшимиров]: В.К.Обн.

Препис.
В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да ни падат в съмнение, че аз противостоя на мнението ви? Не! Но, нема и да ви отговарям докато са не забележат именно кои са и от де са, тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликат[ен] и важен предмет, който е като центръ на всички други наредби, щото като се предложи води всичкити и други след себе си, и в ръцете сми на прегледачат.
Брате! Ний не отказваме помощъта и от гяволът! Но имаме си предначертание за това и вий пребързайте както ви пишя по-горе, та да прибързаме и ний към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпиши както казваме и останиш ти сами? Тогава има пак какво да приказваме.
Сега ида за вторият ни предмет, който на е да ся реши между тебе и мене, а остая за подирният ден да ся реши по вишегласие от Б.Р.Ц.К. в България и вас заедно, зиме или лете.
В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време! Като съм убеден твърдо за мене си, присметва ли сме и тук-таме пред неколко йоще наши по-разумни и казвали са – истина, тогава е време. Но пак несмеем решително да кажем, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централнийт ни комитет, който требва да подпиши. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на ваз е срещу писмото ви на г-н Иованица Пишмиша в Т. Магорели, в което излагате да принесете трите хиляди пушки из Одеса въ[в] Влашко, че да премините през летото за в Балканът! Право ли е да решавате сами както знаете, че и в Българско са работи? Мисла не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали често в разговор с некойси родолюбиви българи и на въпросът ви отговаряли – защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще. Това така доказвам на нашите родолюбци щото да престанат от ония бърборенията. С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме??
Брате Филипе! Чакам на това писмо отговорът ви, че тогава ще са разберем как и какво ще работим.
Прийми искреното ми поздравление и остаям докрай с Ваз, за свобода чиста или смърт.

(под.) В. Левский
Из Българско, член от Р.Ц.К. в България
Точен препис от първообразното.
12-й априлий 1884 год. Хр.Б. Загорски
г. Карлово В. Платнаров
[Следва писано от В Платнаров]
(Забележка) Оригиналът ся намира в ръцете у В.Ив.Платнаров.
[На стр.1 встрани]: 1871 апр. 18. Копие от Ф. Тотюву
[На същата стр. Под текста бележка от З. Стоянов]: Тошков е искал некой Св. Анна на шия. З.С.

Азис Рушидооглу! Небоолу.
Писмото ви от 23 мар[т] 1871 с Муратооглу, който на отивани при вази, намира същото писмо в Плевен и друго пак от вази от 1 апр[ил] се с Муратооглу, които получих на 6 апр[ил]. Първото от 23 мар[т] съдръжянието му е в три книги по №. В 7-мо № като свършиовам писмото си, пак обръщам от другата стърна и бележим: Приех от Л[юбен] К[аравелов] писмо и пр. С дата 24 мар[т] 1871 същий. От писмото му зимам тая дата! По отдоло пак: №25 или 26. Ви писах чрез Дим. И вервам да сте го приели! И от тук нищо ни разбирам. А по надоло 33 наполеона, чи сте ги приели, и да проводим добръ чиовек за книгити, това разбрах.
От стърна бележим друга дата от 31 мар[т] 1871 и това не разбирам. Преди тиа две писма имам по-първо от 9 мар[т].
Събрали сте са и намери ли сте за нужно да са проводат троица души до сръбското правителство, щото да са разбирем щем ли в едно време тия и ния, кой с какво може да избием господарят си, който ни е заял и иска му са да ни дояде с жени, с деца, и съ[с] сичкият ни имот? Или не? Ако тия нещат, то нас няма кой да ни запре. Господа и братия еднодружиний! И ний от Българско поотписваме за това което сте намерили за добро, па и хората ни които ще бъдат за там одредени и тримата да бъдат хора с най-добри качества от съка стръна! То е така и нека бъде, само за сега не може. Чяк тогава, когато събирем и четиртях краища на Българско в едно, и направим прописах си, та да видим какво имаме пред нази, че тогава за хора да пратим в Сръбия е лесно и тяхната рабута с две думи да са извърши, ако сбъбското правителство отговори истинно. Ако ли мисли то, с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства? Като вече ще узнае добре от хората ни нашята работа? То тогава ще отсвирювами! Срещу което са мъчно приварюва. Нали пишити, че играем с живота на 7 милиона българи? Тряба зряло да са постъпа , та да бъдим със що годе бар приготвини, щото да можим да спосрящами ако би ни са случвали някакви мъчнотии. Имами близни примери доста, дето са ставали с нази йоще от 62-ро и досега. Мнозина са биле от нас бити и затваряни, и аз на 68-мо бях затворен в Заячар в тъмницата, защото сам бил проповядвал на тамкашнихе българи да умират за българщината си, чи им е отечество. Йоще и, чи им сам показвал по кой начин да са земат на оръжие и как да приминат границата щото да не би са компромитира Сръбия. Това беше показано същото на тамкашният начялник, какво вардил тяхното правителство да са ни компромитирва, а той ни иска ни да чуе на вярноста ни кам тях, и ма затвори, като ма заплашваши и йоще, чи щял да ма даде в робияшити. Секи му са извесни от 62-ро-68, техните пречки на нас, затова тряба да бъдим предосторожни въ[в] сичко, като имами за огледало и примери доста.
Че ако сръбското правителство ни е вече таквос, каквото било до сега срещу нази? Тогава ще им опростим всичкити погрешки и сме вече братия.
Това да излезиме така, т.е. да ни подадат братска ръка! И пак тряба да бъдим по напред е що годе приготвени из вътре в Българско. Защото наистинното не тряба да вярваме чяк докато са ни турим в действие на бойното поле. Както не вярваме и самити наши дейци въ[в] сичко чяк до оня ден!…Братия размислете са пак хубаво, че доста сме са лъгале от хората, , па и от помежду нази си и отлагали от година на година. Сега сме са заловили както траба на работа, нека са зберем и с пари, че тогава видящим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знайм и за какво да приказвами.
За принасяние пушки, ас имам на умат си по два начина да можим да са здобием с тях. Колкото оръжие ще можим да купим изведнъш, да си ги принесем защото по-малко е упасно, чи лесно можят да са улови. Приз Сръбия мъчно да са здобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството! Приказ ваш там. Пишети на Одеският ни комитет йоще да ни мести от там оръжието на никаде. Повтарям ви: като са зберем с пари, до колкото ще сме в нужда в начяло, ще додим заедно с одбранити хора за в Сърбия по напред при вази, а тогава има да приказваме много, защото и ас ще отида с тях в Сръбия, но няма да са показвам на правителството им, и пак ще са вървим заедно при вази, а какво ща права там? То коги додим ще приказваме.
Сега кажете ни от де по-скоро да намерим пари? Защото до сега сам работил бес пари и за това са едвам види работата ни. Сега да стана с по-вернити пари? То хубаво защото знаем на кога тряба да са нападни, ами ако паднат от нас мрътви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрити ни без които са ни може да са работи? И пак ако падни ни дай Боже някой ранен и го уловат па искажи всичко, какво работил вече? Мъки са. Нидейте бърза, ние тряба повече да бързаме защото сварталище нямами никаде постоянни. Нашите отели са сламарницити, па по нявгаш и те ни са виждат твърде тесни.
За сега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да тръсим парити. Прибързайте да съобщити писмото ми и на Каравелова, като му забележите да напечатят, колкото ония книги, толкова и записки, че бес тях ни може, па и вия бръзайте с печатята, че колкото расноски станат за печятанието на книжята, отпишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящият на писмото дано бар печятат ни испратити. Тоя мъж Д.П.П. припоръчвами ви го – един от най-искреннити ни. Косурат парата ви испращаме съ[с] същият. За всегда остаям послушлив на умно – безстрашливото вишегласие.
Приемете поздравлението ми всички, като ви и целувам братски.
Ефенди Аслан Дервишооглу
Тиджарет Неби севахи[л] Руше
(На гърба на плика писано от Васил Левски):
Да разяснити на Каравелова за белетити, дето ще си дават секиму според указанията която ще са поднисе на чиовекат. Нали така казва указанията от Прев[р]еменното правителств[о], че кой колкото жертвува, ше му са даде билет печятан срещу дадените му пари и един знак от Яревременното правителство! Затова колкото са ония листове, толкова тряба да бъдат и печятни белети.
Никакво писмо от Киселски до сега нямам, па и за Панайота вайводата нищо ми не п[и]шите де са намира и какво мисли. Ще ли е с нази? Тръбицата , гъръбината и една чяс[т] от книгата, донесе ми ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямами до се[га] йоще никакво известие. Така ще поздравити бай Ангела. Прибързайте с горнити белетчета да са напечатят, чи и ас да вършя по-скоро. Като обикола Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имами на пръв позив. Сега гледайте за белетити, чи чякам.

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

стр.5

Господине……..!
В……….

Секи въобще българин иска днес да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честит човек и желаете добро на отечеството си, тряба да се предадете със сичкото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако вие сте родолюбец, християнин и мъж то тряба да изпълните долеказаните наши и на сичка България желания, а ако ли не, то честните и родолюбиви българи ще да ви прокълнат и твърде скоро ще да ви изпроводят при … Сещайте се! Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприатели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нази и с народът, или с турските джелати и кръвопийци. Прибързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или черни думи и постарайте се да чвите по-скоро: черно робство ли искате или златна свобода.
Нашите желанич са вам известни, но ние пак тряба да ви го повторим. Ние желаеме да се освободиме изпод турското иго и да бъдеме хора. Пригответе се и вие и очквайте оная минута, която ще твърде скоро да избие. Но за да извършите това велико дело, нам са потребни две неща: хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме, но с божията помощ ще да найдеме твърде скоро и тях. Нашият главни народни комитет е избрал нас да събереме потребните за нашето освобождение пари и ние ще са ги събереми. А отде? Ние ще да ги събереме оттам, отдето са ги събирали и другите народности, т.е. от самият народ. И така ние предлагаме и вам да пожертвувате веднъж за сякога щото можете и колкото можете. Секиму из вас ще бъде даден билет от Българското привременно правителство, а това правителство ще да отговаря за дадената му сума пред народът, т.е. пред Българският народни революционни комитет, който така също ще отговаря пред бъдещото българско свободно правителство. Привременното българско правителство ще да държи подробни сметки отдека колко е земало, дека ги е употребило, колко българи са погинали, как са погинали и пр. И пр. Щастливи са ония наши народолюбци, които повдигат ръка за своята свобода – техните имена ще да се славят вечно, а страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети вовеки веков. Който е българин, когото е българка родила и който не иска да бъде турски роб, той тряба да жертвува сичко, за да може после да добие много. „Да продадеме имането си, да заложиме жените си и децата си и да откупиме отечеството си” рекъл Минин.
Господине, ние искаме да ви кажеме много, но засега стига и толкова – от вас самите зависи да притурите това, щото ние не сме изказали.
Вам ще да се покаже чудно нашето предложение, защото то ще дойде до вас ненадейно, но за чудене време не останва – историята нас не ще да чака да се чудиме. Сичкото това вие тряба да държите тайно и вашите най-ближни приятели не тряба нищо да знаят. Вие тряба да отговаряте сами за себе си. Гледайте да не кажете после: „Аз исках да помогне, но нямаше отде да се науча навярно кому да дам и как да дам.” Ние имаме хора насякъде и познаваме сякого из вас, познаваме състоянието ви и даже духът ви, следователно ние ще да намериме възможност да ви явиме… Но вие може да кажете: „Нямаме пари” – земете назаем, продайте стока, заложете къщата и дайте първият си дълг на отечеството, на свободата и на бога. Който помогне с щото и да е, той ще има от нас освен гореказаният билет един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байрак ( а това ще бъде твърде скоро), то тежко томува, който им не покаже билетът и знакът си! Който не приеме участие в нашето народно движение, той ще да се счита за предател и за неприятел на народът и ще да се разплати за греховете си, а фамилията му ще бъде укорена пред светът. Повтаряме, ако дадете доброволно, щото сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие, ще бъдете под наша защите чак до онзи ден… А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човекът ни, когото ви пращаме да се разберете, ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина, за да не ще дадете това, щото искат от вас – с една дума, ако злоупотребите нашето доверие, то страшно ще да ви се отмъсти. Земете си на умът, че ония мъже, които стоят като главатари в народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и решили са се да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние се не боиме вече нито от турското беззаконие, нито от турските мекерета! Сичките турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци са нищо. Секи юнак има своето предначертание в главата си. А народният комитет и Привременното правителство ще да предварят сяко зло и ще награждават сяко добро. На нашето чело е написано: „Чиста свобода или юнашка смърт”.
Решавайте се сега по-скоро да ни кажете: „с нази ли сте” или „против нас”, защото хиляди юнаци очакват отговорът ви.
(?) 1871 г. марта 10
I отд. от БРЦК
Привременното правителство в България.