1873 януари, 1

1873 януари, 18 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ, в същия ден второ писмо, за да ги уведоми за новите слухове относно залавянето на Левски, които потвърждават, че в „Ловчанската кааза е уловен Дякона“, но не се знае точно къде – „в село или на път“. При залавянето му оказал сериозна съпротива, но бил ранен в рамото и чак след това хванат. Като уведомява, че се носят и други слухове, заключава:„Дай боже, лъжа да е!“
1873 януари, 19/31 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че се моли дано не са верни слуховете за залавянето на Левски. Готви се да отиде при Л. Каравелов, за да разпита за съдбата на Левски и да направят нещо в помощ на задържаните в София. Драсов се чувства задължен по съвест да помогне на Левски, като един от организаторите на Революционния комитет в Ловеч.
1873 януари, 21 – в доклад до великия везир – Цариград, генерал Али Саиб Паша (вж. по-горе), прилага дешифрирана телеграма [от 14 с.м.] от София, с която съобщава, че ще прати на специалната комисия по пощата съдебния протокол с предложението за смъртно наказание на Левски. В доклада се настоява „да се предложи на султана да издаде фермен“ за потвърждаване на присъдта.
1873 януари, 22 – султанът Абдул Азис, подписва ираде, с което потвърждава смъртната присъда.
1873 януари, 24 – Н. Геров – Пловдив, в доклад № 12 до Н. Игнатиев-Цариград, съобщава, че специалната тричленна следствена комисия, изпратена от Цариград, която провела разследванията и разпитите по процеса в София срещу Левски и неговите сподвижници, е завършила работата си и отпътува за Русе, откъдето по море ще се завърне в столицата на империята. Започнало е изпращането на осъдените на заточение: част от тях – 9 души, вече са отправени през Пловдив, където били на 4 януари, за Цариград; втора група минала през града на път за Одрин на 22 с. м.; третата – 18 души пребивавала в Пловдив три дни и на 24 с. м. е отпратена по железницата [между тях бил и учителят Хр. Ковачев].
1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: не било истина, че прекараният през Плевен арестант бил Левски; свищовци и от русенци узнал подробности за залавянето му „на един хан ; знайно е бил на оня [комитетски] хан, гдето сякогаш там кондисваха [отсядаха] нашенците. Видно е, че той е престоял тамо доволно време, а това отистина, ако е било тъй, то е доволно голяма глупост , когато вижда, че тамо вече ври най-голямото зло. Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците. Но когато отишли да го уловят, щом влезли в одаята, гдето той е спал, той изведнаж хрипнал, уловил камата си, пробол юзбашията [началник на потерята) до смърт, и втория, и третия, се тъй “. Осведомява го и за отвеждането
на Левски в Търново и оттам в София; където отишъл „и руския консул [Н. Геров] от Филибе [Пловдив]“. Праща портрет на Левски, направен в Букурещ [през 1872 г.] за да се размножи и разпространи, защото „всеки ще си купи“.
1873 януари, 26 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек: „Всичко е свършено! Никакви веч надежди! Д. Общи е обесен в София миналий вторник —.В. Левский, славнийт ни българин истина е уловен, защото го видели вече с очите си, когато го прекарали през Плевен в каруцата с други двама. Закарали го в София. Голямо злощастие Изгубихме едного рядко находящего се помежду нас българин “ – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ, че според сигурни сведения, получени от сестра му, дошла от Плевен, Левски е заловен в с. Къкрина, близо до Ловеч; откаран е през Плевен за София и оттам в Русе, за да бъде изпратен в Цариград.
1873 януари. 27 – Кр. Нешов – София, пише до Сп. Вацов – Загреб: „На 6-ий того обесиха на Подуенската капия Димитрия [Общи] и като стоя два-три часа на бесилката, заровиха го на къра. Преди неговото бесение докараха някой си Лъвский, ранен и сега затворен в къшлата; говори се, че и него ще го бесят.“
1873 януари. 30 – Ив. Драсов – Белград, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че се срещнал в Белград с Л. Каравелов, който му съобщил, че получил от Левски писмо с дата 6 януари (а според сведения от Търново се знае, че Левски вече е заловен в Къкрина, откъдето ранен е отведен в София); информира го и за други слухове по залавянето му, според които то е станало в Никопол; пише, че Д. Общи бил обесен.
1873 януари, края – група съратници на Левски от някои южнобългарски комитети – Чирпан, Стара Загора и други – по внушение на Ат. Узунов, Н. Ганчев и други замислят план за освобождаването му, надявайки се, че ще бъде заведен в Цариград, за да се потвърди там присъдата му. Организират малка чета, която да спре влака и да освободи Левски.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че след завръщането си от Белград заварил две негови [на Попов ] писма с подробности по залавянето на Левски. Намира, че е необходимо да се направи искане до Високата порта за неговото освобождаване, както и на останалите осъдени по Софийския процес подсъдими. Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до П. Хитов – Белград. Предлага да се направи изложение до Високата порта, за да бъдат освободени Левски и останалите осъдени по Софийския процес.
1873 февруари, 3 – в дописка, поместена на страниците на издавания в Цариград протурски в. „Турция“, относно процеса в София е омаловажена значимостта на българското национално революционно движение, на неговите ръководители Л. Каравелов, „Васил Левски, е преиначено име „Дервишоглу Аслан“ и други, в. „Турция“ VIII, бр. 51 от 3 февруари (във вестника погрешно: януари).
1873 февруари, 4 – Ив. Драсов – Писек, пише до Л. Каравелов – Букурещ. Уведомява го за получени писма от Д. Попов – Турну Мъгуреле, със сведения за залавянето на Левски.
1873 февруари, 6 – Плоещ, пише две писма – до П. Хитов – Белград, и до Ст. Велков – Софийски [Букурещ]. Научил е от жена, дошла от Русе, че когато уловили Дякона „искал да се отрови, но доктора го преварил“; говорело се, че „досега издирили до три хиляди съзаклятници“, но също, че „има до 20 хиляди“
1873 февруари, 6 ст. ст. или 18 н. ст. – Левски е обесен в София съвсем близо до мястото, където днес се издига неговият паметник.

1873 февруари, 7 – Ил. Поплуканов – Одеса, пише до Ив. Драсов – Писек: „Ний се лишаваме оттаквъзи един искрен патриот, когото не щем можем да заменим с никого другиго надълго время. Но нима няма никаква надежда за спасяването му!“
1873 февруари, 9 – Ил. Поплуканов – Одеса, в писмо до Ив. Драсов – Писек, отбелязва, че вече е загубена всякаква надежда за спасяването на Левски.
1873 февруари. 11 – в съобщение, поместено в правителствения в. „Дунав“, издаван в Русе, се дават сведения за произнесените присъди над подсъдимите по Софийския процес: отбелязва се, че „двама души“ [Д. Общи и В. Левски], които изповядаха с подписите си —, че са били главатарите — ся осъдили на смъртно наказание“. В. „Дунав“, VIII, бр. 749, от 11 февруари 1873.
1873 февруари, 16 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле. Интересува се за съдбата на Левски; научил е, че поп Кръстьо [Никифоров] не е задържан.
1873 февруари. 17 и 24 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише две писма до Ив. Драсов – Писек, в които го осведомява за обесването на Левски и подчертава: „Наконец, изгубихме и най-добрия си българин “.
1873 февруари, 24 – Ив. Драсов, пише до ЧРК -Табор: „Най-добрий ни герой усмъртен е с най-гнусна смърт!“ Правдолюбивото“ турско правителство от дена на ден полага повече и повече в действие Хатихумаюнът. Но хайде, добър е бог! Доще и за тях голям ден !“

1872 юли, 13 – ЧРК – с. Голям извор му пише: уставите, разписките и окръжните писма „разнесоха се по назначените от вас места“; ЧРК в с. Батулци известили за събрани суми; налице е голяма сума от „Васил от Букурещ“ и чакат наставления за прибирането й; ново съставеният комитет във Враца ще внесе суми, но след като получи устави и разписки.
На с. 2 Левски бележи: „1872 на юлия 16 получено Сюлейманооглу Дауд – №-р 1-й“.
1872 юли, 14 – пише писмо до ЧРК – Котел.
Оригиналът е загубен; описанието е по: писмо от 16 юли от Левски до ЧРК – Котел
1872 юли, преди 15 – разпраща до частните комитети в страната отпечатания Устав на БРЦК и призовава към строгото му спазване и най-усилено събиране на средства за делото. Пише до Д. Общи и го вика за среща в Ловеч; нарежда му да организира убийството на дякон Паисий поради опасения за предателство на делото.
1872 юли, 15 – в писмо до ЧРК – Сливен, набелязва предстоящите мерки и действия за подготвяне на народа за въстание; изпраща им 40 „коли“ [кочани] разписки, 40 устава [на БРЦК) и окръжното писмо от 14 юни 1872 г., отпечатано в Букурещ след Общото събрание [вж. по-горе].
[Подпис: | Аслан Дервишоглу Кърджалъ
1872 юли, след 15 – изпраща [от Ловеч ?] окръжно до частните революционни комитети в Орхание [дн. Ботевград], Етрополе, Гложене, Джурово, Осиковица, Врачеш и другаде, в което изисква да се води финансова отчетност и да се раздадат уставите; събраните пари да сe внесат в ЦК [в Българско], като се вземе разписка от лицето, което ще дойде да ги получи.
[Подпис:] Аслан Дервишоглу Кърджалъ Оригиналът е загубен
1872 юли, след 15 – изпраща писмо „от Българско“ – [Ловеч ?] до ЧРК – с. Черни Вит [?], в което прилага устави; дава наставления за издаването на разписките при събирането на пари; предупреждава да търсят пълномощно от всеки пратеник на БРЦК. По-ръчва писмата до него да се адресират така: „Аслан Дервишооглу
Кърджялъ. В. Търново“, да се поставят „в други плик и на пликът“ да се пише: „за г-на Марин Поплуканов, ханджи – в Ловеч“. Води сметки но комитетските разноски; записва
бележки и адреси на съратници.
1872 юли, след 15 – в две писма до ЧРК – Троян, нарежда изпратените устави да се разпределят между членовете; касиерът да води строга отчетност за внесените пари; всеки деец да си набави оръжие. Набелязва мерки за въстанието през лятото на 1872 г. Определя начина за кореспондиране с ЦК. Оригиналите са изгубени;
1872 юли, втората половина – обмисля и избистря концепцията си за реорганизация в комитетската мрежа чрез създаване на окръжни центрове. Пристъпва към тази реорганизация още в края на месеца.
Ср. по-долу: юли, 25 – пълномощно до Хр. Иванов – Големия.
1872 юли, 16 - ЧРК – Котел, му пише, че са приели изпратените от него две писма от 10 и 14 юли заедно с разписките, че в града им няма условия за революционна дейност и броят на членовете е незначителен. Съобщават имената на народни врагове, които трябва да се ликвидират.
Левски поставя на писмото входящ № 12.
1872 юли, 17 - изпраща писмо до ЧРК – Враца, с приложени към него устави, окръжното писмо на БРЦК от 14 юни с.г. и разписки. Оригиналът е загубен;
1872 юли, 18 – ЧРК – Етрополе, му пише до Златица [?], като го поздравяват с благополучното му завръщане от Румъния, уверяват го, че членовете ще се съобразят с предписанията на БРЦК и настояват въоръжаването на хората да не се бави, а също така да даде пълномощно на Т. Пеев и поп Г. Тутмаников за събиране на средства в Радомир, Кюстендил, Македония, като упълномощените ще обиколят градовете, „които са преддверието на Македония“, и трябва да имат пълномощия, разписки, отрова и пр.
Бележка от Левски: „Бочукоглу №-р 3-й от 18 юлия“.
1872 юли, 20 – съставя две сметки за комитетски разходи: „за тайната полиция“ в Търново и за Ловеч, „за да убият Величка ефенди“ – всичко 240 гр. Други 107 гр. – пак за тайната полиция в Ловеч, която не успяла да прибере пари от „не народни“ и във връзка с това били изразходвали суми за коне. разноски за „шест деня“.
1872 юли, преди 21 – пише от Българско – [Ловеч] до Л. Каравелов – Букурещ, че предприема обиколка, за да даде тайните знакове; възнамерява да отстрани „из службата му“ Д. Общи, който не се съобразява с устава. Изпраща с 8 – 10 000 гроша поп Кръстю [Никифоров] от Ловеч да преговарят за издаване на вестник на вътрешната организация. Дава наставления за препращане на в. „Свобода“. Иска информация относно начина за пълнене на фишеците [патроните]. Загатва за предстоящата разправа с предателите, като „се почне с черна глава“.
[Подпис:] Ас. Дер. Кърджалъ
1872 юли, 22 – Д. Общи съобщава за убийството на дякон Паисий, извършено предния ден.
Бележка от Левски: „Д. Общи №-р 2-й от 22 юлия“.
1872 юли, преди 25 – планира пътуване до Плевен.
1872 юли, 25 – пише [чрез Русе], след 25-дневна най-активна разяснителна работа сред частните комитети, до БРЦК – Букурещ. Осведомява ги, че „Народът ни е твърде добре приготвен духом“, но подчертава голямата оскъдица на средства. Настоява „Докато се наредим и приготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи“, т.е. да се уреди въпросът с главните военни ръководители.
[Подпис:] К. Н. [?] Марков“
1872 юли, 25 – пише [чрез Русе] до Л. Каравелов – Букурещ,и подчертава принципното си убеждение за между балканско сътрудничество с думите: „Целта ни в Българско е братство е всекиго, без да гледаме на вяра и на народност, ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човеческа.“ Изтъква, че приема предложението на Каравелов за съвместни действия със сърбите и настоява той да спомогне за приемането на 150 – 200 души „във войнишкото училище“ в Белград.
[Подпис:] В. Лъвский
1872 юли, 25 – пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, и дава указания за закупуване на пушки и други бойни потреби. Известява, че след 15 дни [т.е. към 10 август] ще отиде в Плевен. [Подпис:] Ас. Дер. Кърджалъ
1872 юли, 25 – издава пълномощно [вж. по-долу – 1 август] на Хр. Ива¬нов – Големия, който е „ верен, решителен и постоянен“, да отговаря за шест частни революционни комитета около Търново, и който „ отсега нататък упълномощава се до известно време
да работи за освобождението на милото ни отечество България
[Подпис:] Аслан Дервишооглу Кърджалъ Оригиналът е загубен;
1872 юли, 25 – ЧРК – с. Джурово, му пише на адрес „Аслан Дервишоглу Кърджялъ в Златица“: „Както ви е обичаят по частните комитети да ходите, ако би да се е случило да се намирате [т.е. да дойдете] и в тойзи час ний комитет, желаем да се видим“.
Уведомяват го и за събрани пари. Левски бележи: „№-р 3-й, юлия 28, 8 коли от № 4008 – 4064, десет устава, шест окръжни писма“.
1872 юли.25 – ЧРК – Враца,му пише,че с писмото му от 17 юли са получили приложените към него окръжно на БРЦК от 14 юни с.г., устави и разписки и веднага след това броят на членовете се е увеличил. Печатът им не е готов. Очакват идването на Левски за по-конкретни разпореждания. Във Врачанския балкан се появила хайдушка чета, предвождана от Васил [?].Левски отбелязва върху писмото „Аврамачо Юсификов“ [Враца].
1872 юли, около или след 25 – отбелязва в бележника си (с. 47) адрес в Трявна: ,,Аслан Дервишоглу Кърджалъ, чрез Христо Книговезецът.“ Записва, че в Ловеч остава същата свръзка – чрез М. Поплуканов в хана на дядо Станчо.
1872 юли, 26 – Л. Каравелов – Букурещ, отправя до него писмо, което Левски получава на 6 август заедно с писмо от Ол. Панов. Оригиналът е загубен;
1872 юли, 26 – пише писмо до ЧРК – Етрополе, или до председателя [Т. Пеев]. Оригиналът е загубен;
1872 юли, преди 29 – планира свикване на общо събрание на частните комитети в страната, което не се осъществява.
1872 юли, 29 – ЧРК – Етрополе, отправя две писма – до него в Кърклисия и до ЧРК |Джурово ?]. С първото отговарят на писмото на Левски от 26 с.м. и го уведомяват, че са приели изпратената им документация. Известяват за разследвания и арести след убийството на дякона Паисий и че тетевенският мюдюрин се опитал да включи и Т. Пеев в издирването срещу награда; Пеев предлага да се подготви българското население в Македония, където по- късно да се проведе и събранието с „депутати“ – верни и изпитани. Напомня на Левски да се пази.
Във второто писмо Т. Пеев търси съдействие от „Илерически“ както за отлагане на събранието, така и за настояване пред Левски да му се издаде (на Пеев) пълномощно за Македония.
1872 юли, 29 – ЧРК – Тетевен, му пише, че с второ писмо ще му съобщят „та да дойдете да земнете стока, а сега си стойте на място, защото не е время“. Писмото е с адрес: „Аслан Дервишоглу Кърджялъ в Русчук“.
Левски отбелязва върху писмото: „Дервишоглу Меемет Кърджялъ, № 4-й“.

1872 юли, края – обикаля района, поверен на Д. Общи, при което комитетските дейци се оплакват от проявената недисциплинираност на Общи. Угрижен да не стане провал, изисква от комитетите да потвърдят писмено всички обвинения срещу Общи. Призовава дейците, снабдени с пълномощия, за да ги закълне по новия устав и да завери пълномощните им „с новия печат“. Замисля издаването на вестник от Вътрешната организация. Занимава се усилено с организиране на окръжните центрове, с отстраняване на неподходящите дейци и с набавяне на оръжие.
1872 август, 1 – отправени са до него бележка и писмо от поп Г. Тутмаников [?] – с. Джурово, с които Тутмаников го осведомява за получено писмо [от Етрополе от Т. Пеев ?], който настоявал да му се издаде пълномощно за Македония. Изказва недоволство, че Левски не се е срещнал с Пеев. Левски отбелязва върху писмото: Илирически №-р 6-й
1872 август, 1/13 – Хр. Иванов – Големия – [Търново] пише до Н. Обретенов – Русе: упълномощен е от Левски за организатор в Търновско, пълномощното му може да се види от комитетите.
1872 август, 2 – Ив. Драсов – Ловеч, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле: „Потрудете се дано се пренесеше [оръжието] с варкаджиите, за които ни казва В. Левский, че били и те в работа, защото инак не можат ги пренесе всичките.“
1872 август, 3 – пребивава в Ловеч, откъдето пише до Л. Каравелов
553, Букурещ, и до Д. Попов – Турну Мъгуреле, като настоява да се ускорят преговорите със сръбското правителство за приемане на българи във Военното училище в Белград. Иска да му се изпратят още 200 екземпляра устави и квитанции и да се побърза с отпечатването на войнишките правила. Поръчва С. Младенов да се връща в България, тъй като ще трябва да се провеждат акции за принудително събиране на средства, крайно необходими за предстоящото въстание. Осведомява за подобна акция, извършена от тайната полиция, която ликвидирала лясковския чорбаджия В. Козлев. Съобщава, че му е необходим и [Ол.] Панов и че чака оръжие от Галац.
[Подпис:] Ас. Дср. Кърджалъ
1872 август, 3 – ЧРК – с. Голям извор изпраща до него писмо в Цариград. Предупреждава го да не идва да прави събрание, защото властта е много бдителна; пуснати са и шпиони. Уведомява го, че комитетът от с. Батулци иска устави, окръжни писма и разписки, нужни за набирането на пари и че ЧРК във Враца го очаква, но трябва да избере по-безопасен път до там. [Адрес:] „За Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Цариград“.
Върху писмото Левски отбелязва автора и входящия номер: „Сюлюманооглу Дауд – №-р 7-й“.
1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч; „за отношението на Д. Общи“; „пари за пушки и събирането им на едно място“ и др.
1872 август, 3 – Хр. Иванов – Големия – Орхание [дн. Ботевград], му пише в Лозарево, че в Лясковец са убили Васил Козлев, уловили Димо и момчето му, които издали много хора. Задържан е от властта М. Станчев. Известява, че задачата, с която го е натоварил, ще бъде отложена за кратко време и да не идва, докато не му пише. Писмото е адресирано: „За Кърджала Мустафа Дервишооглу в Лозаряво“, а Левски отбелязва върху него: „Асланоолу Асан, №-р 4-й“.
1872 август, 4 – пише от Българско [Ловеч ?] до Хр. Иванов – Големия [Търново ?] да оцени правилно гласуваното му чрез даденото пълномощно доверие; да действува смело и да уважава „народната работа повече от всичко друго“. Честити венчавката му и го осведомява, че има задържани във връзка с убийството на лясковския чорбаджия В. Козлев, а арестуваните по убийството на дякон Паисий, извършено от Д. Общи в Орхание [дн. Ботевград], са малко. Известява го, че след 25 – 30 дена (след 15 август) се готви да посети Търново.
1872 август, 5 – получава писмо от Ан. Попхинов – [Плевен], в което е отразен задълбочилият се конфликт помежду им, започнал още през пролетта поради системни нарушения на комитетската дисциплина от страна на Попхинов, който изказал открито недоволство от принципните критични бележки на Левски, когото дори заплашва. Осведомява го, че уж и брат му Д. Попов е на негова страна; твърди, че Д. Общи работи добре.
1872 август, 6 – пише писмо от Българско [Ловеч ?] до д-р К. Робев [Охрид]. Напомня му срещата им в Цариград и разговора, който са водили относно разширяване мрежата на Вътрешната организация, и подчертава, че никога не е забравял и Македония с думите: „ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по синките страни на нашето отечество… От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим.“ Възнамерява да мине към Щип и Скопие, да посети и Охрид, за да организира и там делото, но засега още не може да се откъсне от другите си задачи. [Подпис:] Дервишооглу Аслан – В. Лъвский Оригиналът е загубен;
1872 август, 6 – пише [от Българско – Ловеч ?] до ЧРК – с. Батулци. Изпраща разписки и устави, нарежда да се събират пари и всичко да се препраща до с. Голям извор чрез Д. Пеев – Пощата. [Подпис:] Аслан Дервишооглу Кърджалъ
1872 август, 6 – Т. Пеев – Етрополе, му пише и го съветва да се отложи замисленото събрание поради засилените гонения на властта но повод убийството на дякон Паисий. Осведомява го, че Д. Общи успял в задачата си въпреки допуснатите грешки и слабости. Информира го и за слуха, че Левски настоявал много младежи да се изпратят на военно обучение [в Белград] и изказва мнение премахването на „изродите“ да става чрез отравяне.Предлага за предстоящото въстание формата на войнишкото облекло и вместо да се свиква събрание, да се изпратят апостоли за агитация на бъдещата революция. Одобрява идеята му за организиране на окръжни и околийски центрове; съставил е при обиколките си частни комитети в Лом, Силистра, Черна вода [?].
1872 август, 8 – частните революционни комитети в с. Видраре и с. Голям извор му изпращат две писма, с които го уведомяват, че във Видраре получили устави, окръжни писма и квитанции. И двата комитета се солидаризират по отношение проявите [на поп Г. Тутмаников ?] и молят Левски да го мъмри.
Левски отбелязва върху писмото: „Хасан Касан, №-р 10-й и „Сюлюманоглу Дауд, №-р 11-й“.

1872 август, 8 – Д. Попов [Турну Мъгуреле] отбелязва, че пише писмо до Левски в отговор на неговото от 3 август с.г.
Оригиналът е загубен;
1872 август, около 10 – възнамерява да замине за Плевен, където ще отседне в „Мръвковия хан и ще прибере лично изпратените от БРЦК – Букурещ, чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, комитетски книжа и други неща.
1872 август, 12- 14/15 – пребивава в Ловеч, в дома на М. Понлуканов, където се подготвя за нападение над къщата на Денчо Халача с цел набавяне на средства. Очаква съратника си В. Ветьов от с. Видраре, определен да му помага в трудната акция.
1872 август, около 12/13 – пише три писма [от Ловеч] до ЧРК – с. Видраре, за да му изпратят придружвач за обиколките в района. Определеният В. Ветьов пристига в Ловеч и отсяда в дома на М. Поплуканов. Оригиналите са загубени;
1872 август, 14 по пладне – влиза заедно с В. Ветьов, и двамата предрешени, в къщата на чорбаджи Д. Халача, за да се сдобият с пари за делото. Акцията е неуспешна. За да не бъде издадена комитетската тайна, Левски убива слугата му. Успява да се измъкне и се укрива в лозята край Ловеч, откъдето след минаване на опасността се прибира в града.
1872 август, 15 – среща се отново с В. Ветьов край Ловеч и му помага да се измъкне невредим от акцията.
1872 август, след 15 – укрива се в Тетевен, в Правешкия хан и свиква събрание, на което донася и раздава за разпространение между членовете в селата „книжа“ – „червените книги“ [уставите на БРЦК]. Информира присъствуващите и за извършеното от него „Ловчанско нападение“ [на 14 с. м.]. Излага и обосновава идеята си за създаване на окръжни центрове. Тук получава предупреждение от Ловешкия комитет да не се връща в Ловеч, където властите го търсят усилено след нападението.
1872 август, 16 – отправено е до него писмо от Д. Попов – Турну Мъгуреле, в отговор на писмото му от 25 юли 1872 [вж. по-горе]. Оригиналът е загубен:
1872 август, след 16 – възнамерява да се срещне с Д. Общи, когото е предупредил писмено, за да се разговорят и да прегледат комитетските сметки.
1872 август, 19 – отправено е до него писмо от Л. Каравелов – Букурещ [което получава едва през септември]. Оригиналът е загубен;
1872 август, 25 – пише „от Българско“ [от Ловеч?] до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил неговото писмо от 26 юли, както и писмото на Ол. Панов. Надява се да увеличи броя на абонатите за „Свобода“. Изисква по-дейна подкрепа от страна на БРЦК – Букурещ. Известява, че частните комитети настояват за изпращането на избрани младежи във Военното училище в Белград. Информира го подробно за обира в къщата на Денчо Халача в Ловеч, чийто слуга бил заставен да убие, за да се запази делото, и заключава: „Жалко за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни… Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“ Моли Каравелов да го поддържа и да не дава ухо на интригите.
[Подпис:] Ас. Дер. Кърджалъ
1872 август, 25 – пише от Българско (Ловеч?) до Д. Попов – Турну Мъгуреле. Информира го отново за конфликта с брат му Ап. Попхинов и настоява пак за изпращане на нещата, за които е писал няколко пъти. Праща затова 15, 1/2 турски лири.
[Подпис:] Ас. Дср. Кърджалъ [следва и печат на БРЦК]
1872 август, 25 – пише от Българско [Ловеч? | до БРЦК – Букурещ. Изтъква допуснатите слабости и нарушаването на комитетската дисциплина от Ан. Попхинов и Д. Общи. Настоява БРЦК да отстрани Общи от революционната организация и уведомява, че от своя страна е наредил на частните комитети да не работят с него. Обмисля непрекъснато и сериозно въпроса за истински свой помощник и евентуално – заместник. [Подпис:] Ас. Дср. Кърджалъ [следва и печат на БРЦК]
1872 август, 25 – пише |от Ловеч] писмо на Ан. Попхинов – Плевен, в отговор на неговото писмо (вж. по-горе), изпълнено с несправедливи хули и клевети срещу Левски. Уведомява го, че и сега, както и преди, се придържа към Устава – отхвърля обвиненията му с думите: „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от [18| 61 -во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ [Подпис:] Аслан Дервишооглу Кърджалъ Накрая на писмото Ив. Драсов прибавя: „Бай Атанасе, ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджалъ и до днес съм работил с него. До днес не съм познавал в него никаква грешка. Чист е.“ М. [Поплуканов] добавя: „Подобно и аз: М.“
1872 август, 27 – в протокол на ЧРК – Русе,е отбелязано, че поради липса на новия Устав и други документи, са прекратили за известно време заседанията на комитета, а след набавянето им от ЦК са ги подновили. Отчитат „извършените през туй време [дела], каквото за ходенето на 54[-й Н. Обретенов] в Гюргево по призоваване на Кърджслъ Асланолу Дервиш [оглу] и за отиването му в Търново с поща, и понеже, като тези решения не са протоколирали, то днес след едно точно прегледвание, одобряват ся с направените разноски: за Гюргево – гроша 19 и за Търново – гр. 325“.
1872 август, 28 – Н. Обретенов – Русе, пише на Д. Горов [Гюргево], че е уведомил търновци да съобщят на Левски да прати инструкции за работата на Д. Горов но пренасянето на кореспонденция и оръжие и че очаква 50 куршума.
1872 август, 28 – 29 –  посещава с. Голям извор. Оттам заедно с Д. Пеев – Пощата заминава за Враца [където наскоро е поставено началото на ЧРК]. Отбиват се в с. Видраре и Левски организира събрание. Преспиват в с. Караш, а във Враца отсядат в местен хан в края на града. На сутринта отиват на църква. След това Левски, придружен от един поп, а по-късно и от още трима души, прави събрание на края на града. Оттам отиват на „новия манастир“, а после в с. Божсница, където преспиват и на другия ден продължават за Орхание [дн. Ботевград] и отсядат там в „Гавриловия хан“.
1872 август, след 29 – септември, началото – от Орхание, придружен от „един даскал и един поп“, заминава за Правец, където в местния хан става събрание. Оттам отива в с. Осиковица и спира в хана на Цвятко Цолов. Продължава за с. Видраре, за да се срещне с Ан. Попхинов. След това заминава за Ябланица, където свиква две събрания. Продължава за [махалата?] Тутманци; отсяда там в къщата на поп Г. Тутмаников и повиква за среща Т. Пеев, който прави отчет за извършената работа. Продължава за Гложенския манастир, преспива в него и се озовава в с. Гложене, а след два- три дни – в Тетевен, откъдето се завръща в Ловеч. След кратък престой се отправя за Пловдив.
1872 август, края – пише до Д. Общи, като го обвинява в недисциплинираност и го вика в Тетевен, откъдето да заминат заедно на обиколка в Пловдивско. Общи не се явява, но настоява да му се издаде „пълномощно“ за Македония. Левски отказва да му повери тази важна задача особено след многото неудачи в досегашната му дейност.
[Подпис:] Ас. Дер. Кър[жалъ]
1872 септември, 1 – тръгва отново да обиколи частните комитети из страната, което отбелязва в писмо до Д. Попов от 16 септември
554, вж. по-долу.
1872 септември, 4 – Н. Обретенов – Русе, пише до Хр. Иванов – Големия – Търново, че са изпратили до Левски 20 екземпляра от „X. Димитровата драма“ и 20 вестника, а също и да се уведоми Левски, че в Гюргево е останал само Д. Горов.
1872 септември, 8 – Д. Попов [Турну Мъгуреле] в писмо го убеждава да отмени нареждането „да убият в Оряхово Т. Начев“ [за което всъщност Левски още не е издал заповед, но искал да получи гаранция за верността на Т. Начев към делото].
Оригиналът е загубен
1872 септември, около 10 – осъществява замислената от по-рано реорганизация и създава първия революционен окръг с център с. Голям Извор, който обединява 15 частни революционни комитети [12 селски и 3 градски – Орхание [дн. Ботевград], Тетевен и Етрополе.
1872 септември, 10 – ЧРК – Тетевен, му пише, че не са съгласни да се присъединят към Окръжния революционен център в с. Голям извор, а на свикано събрание са решили да се присъединят „на друго място“ [т.с. към друг окръжен център].
1872 септември. 16 – получава писмо [без дата] от Д. Попов – Турну Мъгуреле.
Оригиналът е загубен
1872 септември, 16 – „от едно село“ пише писмо до Д. Попов – Турну Мъгуреле, и му известява, че изпраща доверен човек в Ловеч да разбере защо парите от БРЦК не са изпратени. Прави правдива, критична характеристика на личността и на действията на Д. Общи, като признава и заслугите му, с думите, „Бай Димитър не е предател, но неразбран,горделив и говори за работи от себе си“. Съобщава, че е обиколил Орхалийско [дн. Ботевградско], за да предотврати лошите последици от работата на Общи и разкрива подробно идеята си за създаването и за развитието на окръжните центрове. Изказва възмущението си от интригите по негов [на Левски] адрес, заявявайки, че е готов дори да върне пълномощното, дадено му от БРЦК, но първо трябва да се обсъди и прецени досегашната му дейност. Смята, че най-добри гаранции за неговата работа без „лъжи, интриги и привилегии“ може да даде Хр. Иванов – Големия, „комуто съм дал унълномощие да работи и той на друга страна, каквото и на Димитър Общи]. Той [Хр. Иванов] е още от 62-ро [лято] с мен в работа —Съобщава, че води „дневник“ за всички добри и лоши прояви и от кого се извършват и „че от едно място трябва да се свири, а сичките други да играят комуто се хареса, нека се хваща на хорото“. [Подпис:] Ас. Дср. Кърджалъ
1872 септември, 16 – осведомява Л. Каравелов – Букурещ, че е принуден да върши всичко сам, а властта е по дирите му; че някои от дейците пречат на делото със страхливостта си. „Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно, в друго го няма.“ Дава му пример с писмото, в което М. Поплуканов „преувеличава придирванията на турците“ и предупреждава Левски да не отива в Ловеч – „Видиш ли работа от страхопъзльовци!“, пише Левски. Накрая му съобщава, че е получил неговото писмо от 19 август. [Подпис:] Тропчо (Ас. Дср, Кърд.)
1872 септември, 16 – издава пълномощно на М. Цветков от Враца да действува в Лом, Оряхово и по други места на окръжието. Оригиналът е загубен;
1872 септември, след 16 – отбелязва сметки и бележки за комитетското дело. На Д. Пеев – Пощата за дрехи и обувки – 76, 10 гр., за отиване във Враца „с двама души и един кон за две денонощия 555, гр. 35 и ситни разноски – гр. 4“; и други разноски, както и „особени бележки за чисти хора и близо Охрида отсам – шест сахата Галешник“.

1872 септември, 16 - октомври 15  – продължава да обикаля частните комитети в Средногорието; по време на обиколката научава за обира на хазната при Арабаконак [дн. Ботевградски проход]. Придвижва се към София и Ловеч.
1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа.
1872 септември, преди 22 – замисля ново пътуване до Цариград [вероятно за набавяне на средства и оръжия].
1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“.
1872 септември, 22 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, отправя писмо до Левски в отговор на негово от 16 септември с. г. Оригиналът е загубен;
1872 септември, 22 –  Д. Общи [въпреки несъгласието на Левски] с малобройна чета, в чийто състав влизат членове на частните революционни комитети в Тетевен, Гложене, Видраре и други, напада и обира при Арабаконак [дн. Ботевградски проход] пощенската кола, която пътувала за София, натоварена с „около 125 000 гроша“.
1872 септември, след 22 – вписва в бележника си (с. 112—113) текст, вероятно свързан с обира при Арабаконак [дн. Ботевградски проход]: „заповяда тайно на х. Стани за 6 души юнаци, Стояна [Костов], с дружината му да им заплати по една пушка, един нож и по един револвер и да им дава по малко тютюн за по пътя“.
1872 септември, 27 – Хр. Иванов – Големия – Търново, пише на Левски, че по негово разпореждане изпраща „Очката“ [отец Матей Преображенски – Миткалото] в Троянския манастир – дано да го е срещнал. Настоява Левски да му изпрати печатни заплашителни писма. Осведомява го за направени разноски – 400 гр. Приканва го да дойде той или Общи. Съобщава му, че според известие от Русе за Левски е изпратена една пушка.
1872 септември. 28 – Н. Обретенов – Русе, пише на Хр. Иванов – Големия [Търново], че от Русе пращат 40 екземпляра от в. „Свобода“ (бр. 12 и бр. 13); в Търново да задържат по три, а останалите да изпратят на Левски и да му съобщят, че чакат нарежданията му.
1872 септември – изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяна на техните псевдоними: Сливен – Стамболлу Мехмет ефенди, Стара Загора – Едирнели Афъзаа, Лясковец – Бору Иленчинец.
1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов, който пребивава в Плевен, вижда се с Общи, но не може да се срещне с Левски.
1872 октомври, 3 – Д. Хр. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ: от писма на Левски и на някои дейци от Вътрешната организация е осведомен за съществуващи разногласия на Левски с Д. Общи и Ан. Попхинов и за техните обвинения за автокритични прояви от страна на Левски.
1872 октомври, 7 – Революционният комитет – Ловеч, му изпраща писмо [в Карлово?] [от М. Поплуканов]. Пращат му получената за него кореспонденция; приканват го да се върне в Ловеч, но не всички членове на комитета са на мнение, че присъствието му там е необходимо. Писмото е адресирано:„Аслан Дер. Кръджялъ. В х. Хасанаа Карловалъ“.
1872 октомври, около 9/10 – получава чрез „пратен човек от Влашко“ съобщение да замине за Букурещ.
1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК
556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие па В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК (ср. по-долу пълно- мощното от 15 ноември с. г.).
1872 октомври, 24 – турските власти арестуват Д. Общи, който още в първите си разпити започва да разкрива комитетските тайни, което довежда до многобройни арести. Левски научава новината за арестуването на Общи вероятно в Карлово.
1872 октомври, 25 – пише писмо от Пазарджик [където е пристигнал след пребиваването си в Карлово] до членовете на „частния български революционен комитет“ в града, с което утвърждава комитета за окръжен с център Пазарджик [към чийто район спадат Пловдив и селищата на северозапад, на запад и на юг от Пазарджик]. Дава инструкции за формиране на група, чрез която ще се свързват с по-малките селища в района, и подчертава, че на всички подвластни им комитети трябва да си променят псевдонимите, включително и на Пазарджик – „Юдачооглу Селиникли“. Обявява, че всеки член трябва да внесе в комитетската каса 1/10 от имуществото си и заключава: „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
1872 октомври, около 25 – издава квитанция за получена сума от Окръжния революционен център – Пазарджик.
1872 октомври, около 25 – във връзка с реорганизацията пише окръжно писмо – инструкция до революционните комитети:,, и нищо от пределите на уставът няма да вършите, а по съдържанието му всичко трябва да се върши и скоро! — Централният комитет всичко Българско свързова с няколко окружни центра, чрез които по-лесно, по-скоро, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията (да взема и дава).“ Дава наставления за бъдещата работа на центъра, за точно водене на кореспонденцията, за строга отчетност на събираните суми, за промяна на псевдонимите и обявява, че смъртното наказание ще се решава от ЦК
1872 октомври, около 25 – 27 – след Пазарджик посещава Панагюрище, Копривщица, където се среща с близките на Л. Каравелов и Стрелча.
1872 октомври, 26 – за пръв път в показанията на подсъдимите по Софийския процес във връзка с обира на хазната при разпита Ив. Фурнаджиев“ дава конкретни показания за „другаря на Димитър Общи – Васил“: „Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му големи и пъстри.“
1872 октомври, 27/28 – посещава Стара Загора и Чирпан.
пребивава в Пловдив в дома на Хр. Илич и там съставя ново писмо до революционните комитети, за да ги уведоми, че е повикан в Букурещ, закъдето ще замине след 30 дни. Нарежда по-ускореното събиране на пари, за да може да закупи оръжие от Влашко; съобщава, че парите от частните комитети ще събере [Д. Пеев) Пощата.
1872 октомври, 29 – изпраща от Пловдив телеграма до БРЦК – Букурещ, с която уведомява, че в отговор на тяхното повикване „после 30 дена“ ще се отправи „за там“.
1872 октомври, 30 – пише от Пловдив писмо до Л. Каравелов – Букурещ. Разбрал е, че го викат в Букурещ, но може да тръгне за там след 30 – 38 дни. Уведомява го за създаването на окръжните центрове и изтъква, че още не е намерил заместник, на когото да предаде работата, защото „Други има много като Д. Общи, но аз не смея да пущам хора да лъжат народа…“ Информира го, че тръгва отново на път, а „После 20 дена ще се завърна пак в Пловдив“, и че е ходил в Копривщица и посетил дома му.

1872 октомври, 30 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише [в Пловдив?), че от Д. Попов узнали за задържането на Д. Общи, у когото властите намерили 50 000 гроша. Призовава го да употреби всичките си сили, за да се освободят затворниците от ръцете па властта. Оригиналът е загубен.

1872 октомври, след 30 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише [в Българско], че е получил от него писмо и телеграма. Съобщава, че има писмо от Т. Пеев, който бил натоварен да издири виновниците за обира, че Ст. Шунтов предал Д. Общи, а Фердинанд [Й. Стоянов] е заминал за България, за да се срещнат. Засега да не идва, а „до пролет трябва да додиш, за да се реши нещо за започванието на въстанието]“.
1872 октомври, края – пише до неустановен революционен деец, към когото се обръща с думите „приятелю Стефане“ и го уведомява, че ще отива в Хасково, но иска адреси на доверените там хора.
[Подпис:) Димитроолу Ованез ефенди в Калпъклъ махала Бр. Ад. Велиаа
1872 октомври, края – декември, 25 – води сметки и нанася бележки във връзка с обиколката си в страната и по-точно за следните селища: Карлово, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Хасково, Стара Загора, Нова Загора, Сливен, с. Ичера, Котел, Чирпан.
1872 октомври, края – ноември, 1 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише и го подканя „някак си опипом“ да обяви въстание. Оригиналът е загубен;
1872 ноември, 1/2 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише отново да обяви спешно въстанието поради настъпилите събития след обира на пощата при Арабаконак и направените разкрития. Обръща се към него с думите: „Обаждам ти само, че трябва да вървиш на бой без да губиш ни минута!“
Уверява го, че ще изпратят подкрепления – “тадявашни юнаци, и че се надяват на помощ също от Сърбия и Черна гора.
1872 ноември, 2 – Л. Каравелов – Букурещ, пише [до Г. Живков – Гюргево] за състоянието на организацията в България и назрялата необходимост народът да се вдигне на въстание. Призовава Живков да събере по-скоро дружина и да мине в България; информира го, че е писал и на Левски да обяви въстание.
1872 ноември, след 2 – отправя писмо до окръжните центрове в страната, като ги уведомява, че е получил нареждане от БРЦК – Букурещ, да обяви въстание, но изтъква, че моментът не е подходящ [още повече, че подготовката не е завършена].
Оригиналът е загубен;
1872 ноември, преди 6 – отправя се от Пловдив през Ени махле [дн. Гарваново], Хасково и Чирпан за Стара Загора. В Хасково устройва събрание и подвежда под клетва членовете на местния революционен комитет.
1872 ноември, 6 – пребивава в Стара Загора, където провъзгласява местния ЧРК за окръжен, към който спадат Чирпан, Нова Загора, Казанлък и околните села. Отбелязва, че на 6 ноември оставил в Стара Загора кочани с квитанции за събиране на суми за делото.
1872 ноември,около 8 – написва саморъчно,съставената вероятно от него, „народна клетва“, полагана от комитетските членове:
„Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законитеи на заповедта на съзаклятният таен Централен български революционний комитет съвременно мълчание и тайност на делата. А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие“
1872 ноември, 9 – пребивава в Сливен, където писмено обявява ЧРК за окръжен център, в чийто район се включват: Котленско, Ескиджумайско [дн. Търговищко], Османпазарско [дн. Омуртагско], Провадийско, Хаджиолупазарджишко [дн. Толбухинско], та чак до Тулча. Упълномощава Й. Стоянов да отговаря за този център и по-късно му издава пълномощно.
| Подпис:] Аслан Дервишооглу Кърджалъ На отделни бележки вписва колко кочани с разписки за квитанции им оставя: „за Сливен, № 45, ноември 9 [1872].“ Писмото е писано под диктовката на Атанас Узунов, с когото Левски се запознал по това време.
1872 ноември, след 9 – подготвя за Тулчанско отделен организатор с псевдонима Иван Муратооглу Афъзаа.
1872 ноември, 10 – 14 – посещава Котел и Ичера; връща се пак в Сливен [където за втори път се среща с Ат. Узунов].
1872 ноември, около и след 14 – издава квитанция за получени 1560 гроша от Окръжния революционен център – Сливен. Отбелязва в бележки имена и адреси: Т. Стоянов, Ст. Стоюв, К. Ганчев – „председателят“ [на комитета в Стара Загора].

1872 ноември, 15 – издава [в Сливен] „упълномощие“ на Й. Стоянов (с псевдоним „Кадир Афъз“) да бъде организатор от окръжен мащаб в Джумайско (Търговищко], Осмаипазарско [Омуртагско], Провадийско, Хаджиоглупазарджишко [Толбухинско] и Котленско, където да състави частни революционни комитети. Стоянов е характеризиран от Левски като: „искрен, деятелен и постоянен] работник в светатани народна цел…“ [Подпис:] Аслан Дервишооглу Кърджалъ [и печат на БРЦК]
1872 ноември, след 15/20 – отправя се от Сливен за Стара Загора, където остава няколко дни. Тук се среща с отец Матей [Преображенски – Миткалото], пратеник на Търновския комитет, който му предава две важни писма на Л. Каравелов от Букурещ (вж. по-горе). Издава квитанция на местния комитет за получени 1206 гроша.
1872 ноември, 16 – в телеграма на Софийския окръжен управител до Дунавското областно управление е упоменато името на Левски във връзка с убийството на слугата на Д. Халача, тъй като В. Ветьов с направил признания при разпит.
1872 ноември, преди 21 – провъзгласява и ЧРК – Търново за център на революционния окръг с обсег Лясковец, Трявна, Севлиево и Др.
1872 ноември, 21 – свиква в Стара Загора комитетско събрание, за да разгледат предложението на Л. Каравелов за обявяване на въстание. Левски не е съгласен с това, защото подготовката съвсем не е завършена. Старозагорци подкрепят мнението му и решават да пишат на Л. Каравелов и на сливенци по този въпрос.
1872 ноември, 22 – Окръжният революционен център – Стара Загора, пише на Окръжния революционен център – Сливен, че на проведеното събрание на комитета под ръководството на Левски са разгледани писмата на Л. Каравелов от 30 октомври и 1 ноември [вж. но-горе] за вдигане на въстание. Решението е да отговорят на БРЦК – Букурещ, споделяйки мнението на Левски, че моментът не е удобен, защото не е възможно ,,да се излезе със сполука от таквоз бързо движение, когато ний в нищо още не сме приготвени“.
1872 ноември, след 22 – ноември 22/23- преди 28 – напуска Стара Загора придружен от Матей Преображенски, за да посети Чирпан, Пловдив и Карлово.

1872 ноември. 24 – споменат е с името „Дякон Левски“ в телеграмата на софийския окръжен управител до окръжния управител в Търново във връзка с разкритията, направени от Д. Общи. В телеграмата се подчертава, че Левски „се търси от властта
1872 ноември, 24 – Й. Филарстова – София, пише на Н. Геров – Пловдив, че Д. Общи, „без да се даде да го мъчат, обадил им, че ще казва всичко което знае. Този Димитър указал на много лица“.

1872 ноември, 24 – Окръжният революционен център – Сливен, пише до Л. Каравелов – Букурещ, в отговор на призива му за въстание. Съобщават, че са съгласни с Левски, който смята, че народът още не е готов за бунт.
1872 ноември, 25 – Хр. Иванов – Големия – Търново, пише до Н. Обретенов – Русе, че са разпространили „геометриите“ и стойността им внесли; други броеве изпратили в Сливен и Ловеч; нямат сведения за обира на пощата; „главният книжар“ |В. Левски] намерили в Ст. Загора; очакват го да дойде.
1872 ноември, преди 28 – П. Хитов – Белград, пише до БРЦК – Букурещ, че дякон Генадий, игуменът на Драгалевския манастир, е избягал от София и съобщил подробности около залавянето на Д. Общи. Хитов изразява мнение, че между Левски и Общи имало несъгласия.
1872 ноември, 28 – пребивава в Пазарджик; издава разписка за получените от местния комитет 1280 гроша.
1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. Нарежда чрез куриера [Н. Ръжанков?] Д. Пеев [Пощата] да го чака в Ловеч:, „той знае мястото ми.“ [Подпис:] Ас. Дер. Кърджалъ.
1872 ноември, около 28 – изпраща от Пазарджик специален куриер в София, за да се информира докъде е стигнало следствието по обира на хазната; да вземе писмен отговор и да му докладва доколко е засегната организацията; да посети след това с. Голям извор; да го дочака в Ловеч.
1872 ноември, след 28 – пише писмо-инструкция до Окръжния революционен център – Пазарджик, с което подканя тамошните дейци да бъдат решителни, да работят „каквото и да става“. Изтъква, че заминава за Букурещ, където трябва да се реши въпросът за предстоящото въстание, и иска да получи от тях „едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централния комитет, че всичко, каквото има да се върши за сполука на милото ни отечество България за освобо-ждението ни от турчинът, има пълна свобода от нас“. Настоява такова пълномощно да изготвят, ако имат доверие в него, и комитетите в Пловдив и околността, както и спадащите към окръжните центрове в Стара Загора и Сливен; заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним „Аслан Дервишоглу Кърджалъ“ с друг: Ибриямаа Анадоллу.
| Подпис:] В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибриямаа Анадоллу
1872 ноември, 29 – Н. Геров – Пловдив, пише до Н. П. Игнатиев [Цариград] и в допълнение на доклад от 15 ноември му съобщава, че пловдивският управител Хамид паша“ получил заповед да издири съзаклятниците в Пловдивско; че тайни агенти са разпратени да дирят „В. Левски, бивш дякон“, а фотографията му е вече в ръцете на властта. Оригиналът на руски език се съхранява вероятно в руските архиви;
1872 ноември, края – декември, началото – крои планове за освобождаването на задържаните в София дейци след обира при Арабаконак, но впоследствие се отказва, за да не стане нов провал.
1872 декември, около 1-18 – следи непрекъснато развитието на процеса в София чрез изпратения там специален куриер. Информиран е, че Д. Общи „предава всичко, щото знае“. Посещава и лично София във връзка с плана си за освобождаването на затворниците.
1872 декември, 1 – в официална правителствена телеграма от Цариград до Дунавския вилает се упоменава, че се очаква „залавянето на главата на бунтовниците Васил  Левски“, намиращ се в Пловдивско и Казанлъшко, чийто портрет е разпратен „до всички паспортни чиновници“; нарежда се да не се пестят за това средства с думите: „поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи.

1872 декември, 1 – придружен от комитетския куриер от Пазарджик Н. Ръжанков, напуща града на път за Ловеч, минавайки може би през София.

1872 декември, 1 – Л. Богданов – Пловдив, пише на П. Хитов-Белград, че е предал писмото за Левски и че „всичко, что пишите видехме и с наскърбени сърца прочетохме“. Известява за съобщението от Цариград, че е назначена специална съдебна комисия, в която влиза и х. Ив. Пенчович, която ще разследва задържаните за обира на пощата; пуснати били и шпиони; Хамид паша заподозрял Г. Странски. Уведомява, че арестуваните ще бъдат съдени за политически престъпления.
1872 декември, 1 – 25 – придвижва се от Южна България към Ловеч, пътувайки непрекъснато. Спира около 10 с. м. за известно време „в една тайна къща“, придружен от Н. Ръжанков. Отбива се в София; преминава през Карлово където сподвижниците му го съветват да замине за Цариград, Сопот, Троянския балкан и се озовава в с. Колибето [дн. Черни Осъм, Ловешко, където се укрива известно време]. Отбива се в Троянския манастир [там се среща с членове на ЧРК – Троян, и с отец хаджи Макарий, който изпраща отец Давид в Ловеч, за да проучи положението, тъй като полицията издирва Левски най-усилено].
1872 декември, 2 – Н. Геров – Пловдив, пише на Евл. Георгиев – Буку¬рещ: „Всичко това [т.е. комитетското дело] е работа на бивший Дякон Василий Лъвский, карловец, който 3 -4 години ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет, който при-готовлява освобождението на българите и е излъгал мнозина да му се поведят.“
1872 декември, 2/14 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до БРЦК – Букурещ, подробности за показанията на Д. Общи, който заявил пред съда:„Ние бяхме трима души върху тая работа-единия [А. Кънчев] се уби в Русе; втория съм аз; третия го няма тадева, т.е. Левский. Той, казал, се е отдалечил от тия страни преди два месеца и не зная го где е.“
1872 декември, 2/14 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, съобщава на Ив. Драсов – Писек [Чехия], че Д. Общи направил признания за обира и като го уведомява за арестувани от Ловеч дейци, отбелязва, че „Левски е в Тракия“.
1872 декември, 4 – Н. Геров – Пловдив, изпраща нов доклад до Н. П. Игнатиев – Цариград, в допълнение на докладите си от 15 до 29 ноември и дава подробности около обира на пощата „в Орхание“ [дн. Ботевград]; със сведения за арестуваните: Васил Бояджиев, разкрил главния виновник (Д. Общи) за обира, извършен с революционна цел, в който участвували 14 души, а били арестувани 39 души и изпратени в София; за учредената специална комисия за следствието и намерените при разследването устав на БРЦК, отпечатан в печатницата на „Свобода“, „фотографическо стъкло“ [т.е. негатив] с портрета на В. Левски, „агента на мнимия революционен комитет“, от което били направени копия и разпратени из страната за издирването му. Оригиналът на руски език се съхранява в руските архиви;
1872 декември, 7 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, съобщава на БРЦК – Букурещ, подробности за състава на съдебната комисия и за поведението на Общи. Научил е от Ованес Аладжиян, че за издирването на Левски „на ден по 20 – 30 депеши идат в Русе и оттамо пак повече бият за повън вредом, все за него; имат му и портретът с униформа, в голям формат“.

1872 декември, 10 – 12 – отбелязва на бележка – сметка: „Спирам се в една тайна къща от 10 декември.“ „На пощата за Търново 12 дек. – 45 гроша, за тескерета две – 25 гроша“.
1872 декември, 12 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, пише до БРЦК – Букурещ. Интересува се какви известия има Л. Каравелов за Левски; отбелязва, че в дописка от 9 декември, поместена във в. „Ромънул“ [препечатана от немски вестник], се говори за революционни действия в Русе, а тези сведения трябва да се опровергаят.
1872 декември, около 12 – пише до Д. Трайкович – София, че му изпраща писмото по „човек наш“, за да провери дали е предал нещо във връзка с арестите в София, издал ли е съществуването на революционния комитет там; иска писмено обяснение за делата му. Отхвърля непотвърдените сведения на Трайкович, че х. Мано е предател. Подчертава, че „днес всеки българин се вика на работа да покаже родолюбието си, защото часът се определява за сватбата, а до кой предел е дошла работата ни, не ще да ви кажа, защото пред много наши лица оставате съмнителни“. Напомня му за по-ранно посещение в София в дома му с думите: „Аз съм този, който ви се бях представил с турски дрехи у вас в собата [стаята] с печатно писмо към вас.“ – от „тайната къща“ отправя последните си писма: до Окръжния революционен център – с. Голям извор. Ловешко; до Хр. Иванов – Големия и до Окръжния революционен комитет – Търново; до членовете на революционния комитет в Ловеч.
1872 декември, 12 – пише писмо до Окръжния революционен център в с. Голям извор да събират пари за оръжие. Апелира за смелост и действие с думите: „Ето времето се вече решава.“ ВРЦК се събира, за да определи точния ден на въстанието; нарежда всичко „щото има донесено от Влашко“ да се донесе в Ловеч и се предаде „на Николча Халачът в махлата Дръстене“. [Подпис:] Ибриямаа Анадоллу (В. Левски)
1872 декември, 12 – пише [от Троянско] до Хр. Иванов – Големия -Търново, че е получил всичките му писма, изпратени до Ловеч, и едно писмо – чрез отец Матей Преображенски, „с когото се срещнах в Ески Загра [Стара Загора]“. Убеден е, че „Вече разбрали сте вънкашното положение, че ни нуди бездруго да вървим на бой, което мисля да сте съобщили досега дето вече знайте!“ Прилага му копие от писмото си до с. Голям извор и го осведомява, че поради започналия съдебен процес вече няма да употребява печат в писмата си, а ще ги подписва с новия си псевдоним „Ибриямаа Анадоллу“. Напомня му да бъде предпазлив, защото „Д. Общи предава всичко, щото знае! От София дойде човек нарочно да ми разправи затова, който се познава с Д. Общи да стои нащрек.
1872 декември, 12 – пише [от Троянско?] последното си писмо до членовете на революционния комитет в Ловеч в отговор на писмото им от 7 октомври. Напомня им техните противоречиви писма – да не идва в Ловеч, „защото можело да стане предателство“ и обратното да се върне по-скоро, защото комитетът от страх пред арестите вече се разпаднал. Известява ги, че по препоръка на председателя им се готви да тръгне за града; спира го само слухът за „подхвърлените писма“ с неговия подпис „Ас. Дер. Кърджалъ“, в което съзира предателство. Настоява за писмено обяснение относно тези писма, „които са писани от вас и по вишегласие ли сте го направили, или сам някой и кой е?“ Нареждам „колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва“. Подчертава, че всичко, което занапред се получи за него, „като писма и пр.“, трябва да се предава също на Николча. Обвинява комитета в Ловеч за това, че се оказал неспособен и пренебрегнал оценката, която той дал за Д. Общи, Ан. Кънчев и за времето, подходящо за въстание. Заявява, че е трудно „в народната работа да се опознае човек доколкото е родолюбец и постоянен на всяко нещо, че често се случва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време!“ Изтъква, че Общи не е послушал предупрежденията и призивите му да се откаже от обира на пощата. Настоява, независимо от провала, всеки деец, положил клетва, да остане верен па нея: „ Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че са полагали клетва! Който не изпълнява клетвата той е най-низкият и гнуснавият човек на светът! По-добре е сто години мъки честни, а нежели да тъпче честта си и вярата си!“ Подчертава, че „Според уставът работата е, докато не се видим, че можеме самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас на въстание.“ но сега важните обстоятелства налагат да се действува, за да се избегнат провалите, Заключава, че е нужно да стегнат редиците си, да набавят оръжие и съберат пари за „едно твърде скорошно въстание“, което няма да закъснее повече от година.
[Подпис:] В. Л|ъв]ский (Ибриямаа Анадоллу)
1872 декември, след 12 – Н. Ръжанков [Троянско?] представя сметка на Левски за направените от двамата с него разноски при съвместното им пътуване през Карловско и Троянско от 1 до 12 декември.
1872 декември, 14 –  специалната следствена комисия в състав: генерал Али Саиб Паша, хаджи Иванчо Пенчович, Шакир бей, Дервиш Мустафа, Салим Саадулах, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито Каймакчиев съставя протокол № 1 за проведените в София разпити на заловените във връзка с обира на турската поща при Арабаконак [дн. Ботевградски проход], който протокол изпраща до великия везир в Цариград. В него се споменава, че трябвало „да подготвят въстанието бунтовникът Дякон Левски“ заедно с Д. Общи.
1872 декември, 18 – отбелязва в бележка сметки по пътуването си от 1 до 25 декември за изразходвана сума „на 18 декември 1872 на ловчанските затворници в София – за двама души – 200 [гроша]“.
1872 декември. 19 – върху черновата на Й. Стоянов от 15 ноември – Сливен под „№-р 3-й“ нанася следната бележка: „ 1872, декември 19 №-р 4-й за Ивана Муратооглу Афьзаа, в Тулчанско оружие“ [т.е. определя организатор в този край].
1872 декември, 24 – Й. Филаретова – София, пише до Н. Геров – Пловдив: „От преминалата седмица се раздаде слух, че дошло с телеграфо известие до тукашното началство, какво някой си Дякон, на име Асланоолу, който бил според названията на сърплий [т.е. на сърбина) Димитра [Общи] глава на тази работа и местопребиваването му било около Пловдивско окружие, бил се хванал от турското правителство около Русе и го откарали в градът ни на съд; следователно става близо 10-тина дена откак са е раздал този слух и още нищо нема да се види, но както и да е, аз любопитствувам да зная какъв ли ще да е този човек, комуто името толкова гърми както и дали е хванат навярно.“
1872 декември, 24/25 – 26 – пристига в Ловеч, където пребивава в домовете на Н. Сирков и на В. Хашнова, укрива се в лозята край Ловеч.
1872 декември, 26, Коледа – към 4 часа след обяд напуска Ловеч на път за Къкринското ханче. След 4 часа, на 3-4 км от Ловеч се среща, според предварителна уговорка с Н. Цвятков – Бакърджията, доверен човек на комитета в Ловеч [доведен син на Ив. Крачола и несъщински брат на Хр. Иванов – Големия], който е натоварен от Н. Сирков да го придружава до Търново. В самара на коня му е зашита комитетска архива.
1872 декември, 26 – пристига вечерта към 10 ч. заедно с Н. Цвятков в Къкринското ханче, чийто съдържател Христо Цонев – Латинеца, комитетски член, ги посреща. Възнамерява в зори на другия ден да тръгне за Търново и оттам да продължи за Букурещ.

1872 декември, 27 – заловен е призори от обградилите ханчето заптии, след като води с тях неравна борба, в която е ранен и сам той ранява един от заптиите.
1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на комитета в Търново, научили за залавянето му, се събират на заседание и решават да го освободят, но не осъществяват това решение.
1872 декември, 29 – рано сутринта е поведен от Търново за София със силна охрана и окован във вериги заедно с Н. Цвятков – Бакърджията и Хр. Цонев – Латинеца. Късно вечерта пристигат в Севлиево, където преспиват.
1872 декември, 30 – Й. Филаретова – София, пише до 11. Геров – Пловдив: „Друго по-ново от тези работи не зная, освен, че от 3 – 4 дена насам се очекува в градът ни Дяконо (Левски),който, казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на параходът да премине на отсрещната страна; още завчера слушах, че отишли оттука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали.“

1872 декември, 30/31 – 1873 януари 1/3 – със силен конвой заедно с Н. Цвятков и Хр. Цонев потеглят за София по следния маршрут: от Севлиево през Ловеч и Плевен за София. Преспиват в Плевен, където превързват раната му. Третата нощ стигат в Луковит и там отново преспиват, оковани във вериги. Преминават през Орхание [дн. Ботевград] късно вечерта и тръгват за София.
1872 декември, 31 – хаджи Ив. х. В. Пенчович – София, пише до М. Балабанов – 1 Цариград: получил писмото му от 26 декември; поздравлява го за коледните празници и го осведомява, че е отседнал в „мютесарифския конак“, надява се, че скоро ще се видят в Цариград. Съобщава му новини по църковния въпрос – за разцеплението на народа поради схизмата – и други сведения. Подчертава, че „мисията ни беше извършена, ако не се беше доловил [т.е. заловил] Дякона или Васил Левски, карловалия, главатаря на разбойниците, който е убил и невинни българе“. Заключава, че чакат Левски за разпит и „като се изпита, ние ща си тръгнем за Цариград чрез Русчук“.

Родната къща на Васил Иванов Кунчев – Левски в гр.Карлово. снимка Георги Савов

1837 г. юли, 6. стар стил или 18, нов стил – ражда се в Карлово [една седмица след Петровден – 29 юни стар стил]. Родители: майка – Гина Караиванова Кунчева (около 1817/1820 – 1878 г.); баща – Иван Кунчев (около 1808/1809 – 1851 г.). Братя: Христо Иванов Кунчев (около 1839/1840 – 1870 г.); Петър Иванов Кунчев (около 1844 – 1881 г.). Сестри: Яна Иванова Кунчева-Начева (1835 – 1913 г.); Марийка Иванова Кунчева (? – 1851 г.).
1837 г. – баща му Иван Кунчев, „член на абаджийския руфет“ в Карлово, е записан като „спомоществувател“ за книгата Христоития или благонравие… Преведена от Райна Поповича из Жеравна, карловскаго елино-греческаго учителя. Будим [Будапеща].
1844 г. – името на баща му фигурира и в списъците на „спомоществувателите“ за книгата История на великий Александра Македонци… Преведе от гръцки карловский славенобългарский учител Христо П. Василиев Протопопович от Карлово. Белград, 1844.
1844 г. – баща му Иван Кунчев, буден и просветен среден занаятчия, който се занимава с бояджийство и гайтанджийство, запада материално, а по-късно с разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на съдружника му.
1845 г. – на осемгодишна възраст постъпва в килийното училище в Карлово, където учи само една година.
1846 – 1849 г. – учи три години в местното градско училище; същевременно учи и занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.
1851 г. – след дълго боледуване умира баща му Иван Кунчев; също и малката му сестра Мария Кунчева.
1851 г. – остава полусирак на четиринадесетгодишна възраст и започва да помага на майка си в изхранването на семейството.
1852 г. – става послушник на вуйчо си хаджи Василий, калугер в Хилендарския манастир, изпратен като проповедник и таксидиот в Карлово и в околностите му, който обещава да изучи сестриника си.
1852 – 1854 г. – живее в местния метох, но обикаля постоянно с вуйчо си за събиране на таксит (помощи); учи църковно пение при Р. Попович и богослужение; пее в местния църковен хор.
1855 г. – напуска Карлово заедно с вуйчо си, който е получил нареждане от Хилендарския манастир, и отива в Стара Загора.
1855 г. – постъпва в старозагорското класно училище, което има 3 класа: същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов, където заема водещо място като надарен певец; проявява се като отличен ученик.
1855 – 1856 г. – завършва само двата класа на класното училище, което напуска по настояване на вуйчо си.
1856 – 1857 г. – записва се по желание на вуйчо си в новоучредения курс за свещеници („попското училище“), където се отличава сред останалите курсисти с успеха си, особено на годишните изпити. Получава отново уверение от х. Василий, че ще бъде изпратен да продължи образованието си в Русия.
1856/1857 г. и преди 1861 г. – води записки Въведение на обличителното богословие – вероятно в Стара Загора като курсист, – които засега са най-ранният негов ръкопис, запазен в два варианта.
1858 г. – лятото – завръща се отново в Карлово заедно с вуйчо си х. Василий, който е получил от Хилендарския манастир нареждане да отиде там и му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен да се учи в Русия; установява се в Карловския метох.
1858 г. декември, 7 – приема монашество в Сопотския манастир „Св. Спас“ и мирското му име Васил е заменено с духовното Игнатий (духовен кръстник става отец Кирил, тогава изповедник на Рилския манастир в Карлово).
1858 – 1859 г. – продължава службата при вуйчо си.
1859 г. – ръкоположен е за дякон по настояване на х. Василий, станал архимандрит. Обетът е извършен от Паисий, гръцки митрополит в Пловдив. Постъпва като певец в черквата „Св. Богородица“ в Карлово и продължава да служи безплатно на вуйчо си в неговата дейност като таксидиот.
1860 – 1861 г. – продължава службата си в черквата и при вуйчо си.
1861 г. – решава да се посвети на борбата за освобождението на България. За това допринасят вероятно дейността и революционната пропаганда на Г. Раковски, който по това време изпраща агитатори по българските земи във връзка с подготовката на въстание; може би се е срещнал с някои от тях – най-вероятно с калофереца Ст. Буйнов. За това си решение пише по-късно в две свои писма
следното: „ аз съм посветил себе си на отечеството си още
от 1861-во лято, да му служа до смърт и да работя по народната воля“ и „ аз днешен не съм в работата си, а от 1861-во лято.“
1862 г. март, 3, – вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си архимандрит Василий, отправяйки се за Пловдив, за да се снабди с тескере.
1862 г. март, след 3 – поема пътя от Пловдив през София – Ниш за Белград, за да се включи в Първата българска легия, организирана там от Г. Раковски.
1862 г. март, първата половина – преминава през София [?] на път за Белград.
1862 г. март, втората половина – преминава през Ниш, където се среща с отец Генадий и продължава пътя за Сърбия.
1862 г. април, между 1 – 5 – пристига в Белград, където се включва в легията; отсяда с други легисти в хана на Марко Томич.
1862 г. април, началото – установява връзка с много легисти – Хр. Иванов-Големия, Ив. Кършовски и други – бъдещи негови съратници.
1862 г. май, 6 – юни, – повече от месец пребивава заедно с други легисти в упоменатия по-горе хан; името му е вписано в сметката, издадена от съдържателя.
1862 г. май, 8 – заедно с още трима легисти получава от Г. Раковски сумата от 12 минца (австрийски жълтици) без 25 гроша, за да изплатят разноските за храна и квартира на Марковия хан.
1862 г. май, 8 – подписва заедно с още трима легисти – Д. Николайев, Я. Георгиев и В. Друмев по-късно митрополит Климент – разписката, написана в Белград от В. Друмев, за получени от Г. Раковски „дванайсет минца – без двайсет и пет гроша“, за да заплатят престоя си в Марковия хан.
Подпис: Дякон Игнатие
1862 г. юни, 3 – 5 – участва с легията, ръководена от Г. Раковски, в сраженията срещу турския гарнизон в Белград при Варош капия, Српска круна и Байраклъ джамия, където са издигнати барикади; за проявена храброст при боевете получава – според някои спомени – прозвището Лъвский.
1862 г. юни, втората половина – заминава за Крагуевац заедно с част от легистите под командата на войводата Ильо Марков (дядо Ильо), който се отделя от Г. Раковски.
1862 г. лятото, края – есента, началото – след разтурянето на легията (7/19 септември с.г.) работи за кратко време при един сърбин, комуто помага „да храни учениците му“.
1862 г. есента, края – зимата, началото – пребивава в Белград, където шест месеца чиракува и учи абаджийство, а в свободното си време посещава казармата за усвояване на военни знания. Среща се с другари – Хр. Иванов-Големия и други – и кроят планове за бъдещата си дейност.
1862 г. зимата, края – напуска Белград и заминава за Букурещ.
1862 г. края – 1863 г. пролетта – пребивава във Влашко – Букурещ.
1862/1863 г. – 1867/1868 г. – фотографира се в Букурещ [?] в униформата на легист от Първата българска легия в Белград.
1863 г. пролетта – напуска Румъния, преминава Дунав и се отправя за Карлово, отбивайки се в Казанлък, откъдето праща известие до майка си Г. Кунчева и до вуйчо си х. Василий за своето пристигане и моли да му изпратят монашеското облекло.
1863 г. пролетта – пристига в Карлово и отново се установява като певец в местната църква. Събира около себе си връстници и приятели, които осведомява за преживяното в легията.
1863 г. лятото, началото – арестуван е, според някои източници – за участие в легията; а според други – по обвинение от вуйчо му х. Василий за кражба на коня му; отведен е в затвора на Пловдив, където прекарва три месеца; освободен е по недоказаност на обвиненията и със застъпничеството на влиятелни местни българи.
1863 г. есента – освободен от затвора, остава за кратко време в Пловдив, откъдето се завръща в Карлово и поема пак службата си в църквата.
1863 г. зимата — заминава отново за Пловдив, където се предполага, че посещава само няколко месеца училището на Й. Груев. Среща се вероятно с Хр. Иванов-Големия и с други съмишленици, с които се споразумява да си помагат в бъдещата революционна пропаганда.
1864 г. март – април, началото – завръща се пак в Карлово, решил да хвърли завинаги расото, което всъщност е сторил още през 1862 година.
1864 г. април, 19 – Великден – разкалугерява се, като отрязва сам косите си в местността Алтънчаир (край Карлово) в присъствието на приятелите си х. Георги Попхристов и Христо Пулев.
1864 г. април, 19 – Великден – явява се в мирски дрехи в църквата и взема участие в богослужението като певец в църковния хор; заявява на църковните настоятели, че е решил да се посвети на учителското поприще.
1864 г. април, след 19 – обвинен е отново от вуйчо си х. Василий, който прави несполучливи опити да го подведе под съд за нарушаване на духовните канони.
1864 г. април, преди 23 – напуска Карлово, където след разкалугеряването му и интригите на х. Василий престоят му става неудобен. Решава да стане учител.
1864 г. април, 23 ст. стил или май, 6 н. стил – Гергьовден – става учител в близкото до Карлово село Войнягово. Спечелва скоро любовта не само на учениците си, но и на местните по-будни младежи.
1864 г. юни, 27 – във в. „Съветник“, издаван в Цариград, е обнародвана дописка от неизвестен монах, изпратена от България с дата 3 юни с.г. относно разкалугеряването на Левски, станало преди два месеца. Авторът на дописката е изцяло на страната на бившия дякон, подведен и използван дълго време от своя вуйчо.
В. „Съветник“, 11, бр. 13 от 27 юни 1864 г.
1864/1865 г. – продължава да учителства в с. Войнягово; учи децата, провежда с тях гимнастически игри и упражнения; събира младежите и ги обучава тайно на военен ред и гимнастика; препоръчва да се набавят оръжия и боеприпаси. Поддържа връзки с бродещи в планините хайдути. Посещава Карлово и околни селища, за да разговаря и поддържа връзки с близки, приятели и съмишленици.
1865 г. февруари, края – март, началото – напуска внезапно с. Войнягово, повикан от Г. Раковски в Букурещ във връзка с бъдеща революционна акция, а според други източници – за да не бъде задържан поради скалъпено срещу него обвинение от войняговския чорбаджи Добри за присвояване на средства от данъка „десятък“, при чието регистриране и събиране помагал.
1866 г. март – озовава се в Добруджа, където посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа; запознава се с поп Харитон (Станчев Халачев), тогава свещеник в с. Конгас дн. в Румъния, който го отвежда в селото.
1866 г. март – април – пребивава в с. Конгас, където се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, изографисвал тогава църквата в съседното с. Еникьой дн. в Румъния, който го препоръчва за учител в същото село.
1866 г. март/април – октомври – учителства в с. Еникьой, разположено на пътя между Тулча и с. Бабадаг. Развива същата педагогическа и обществено-политическа дейност: събира младите, обучава ги военно, устройва борби и състезания; обикаля и околните села, където също привлича съмишленици.
1866 г. октомври – напуска с. Еникьой и заминава за Влашко, където се установява за кратко време в Галац [?].
1866 г. ноември. 7 – посещава [?] Яш, където може би се среща с отец Натанаил, по-късно митрополит Натанаил Охридски, от чието име пише писмо до Г. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното дело.
Подпис: дякон Игнатий – Левский
1866 г. края – 1867 г. началото – пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца.