Напоследък обаче се замислям за нещо.  Рано или късно всички умираме! Въпросът е как живеем? Живеем ли истински? Всеки може да помисли върху това.

Васил Левски е убит, но е жив в нашите мисли! Вълнувал е преди, ще вълнува винаги, защото в човешката ни природа е да разпознаваме онези люде, които са живели истински и са пример за подражание със своите мисли и дела!

Днес, 145 години след обесването на нашия Апостол, ще ви покажем вълнението на две момичета. Всяка от тях го е изразила със своя талант. Те са ученички от 5-ти клас на варненското училище „Св.св.Кирил и Методий“. Едното от тези момичета е българо-мохамеданка и е нарисувала един прекрасен портрет на Апостола. Другото момиче е написала  разтърсващо стихотворение. Да, Левски е вълнувал, вълнува и ще вълнува!

Стихотворението и рисунката  ни бяха изпратени от тяхна учителка и наша приятелка Снежина Богданова. Благодарим й от сърце!

 Апостоле, Апостоле!…

Апостоле, апостоле!

Живееш в сърцата ни Апостоле!

Живееш и не ще умреш!

Сърце юнашко носиш.

Сърце юнашко, на майка България!

Мъчно ми е, Дяконе.

Мъчно ми е, че не доживя да видиш,

да видиш свободна държава,

свободна държава, чисто отечество!

Предателски шепот чувам

от поп, светец.

Турски заптиета идат,

идат със сабя в ръка.

И няма кой да ти помогне,

чак хайдути ги е страх!

Стоиш и гледаш от бесило,

гледаш как мъже войводи скърбят,

майки тъгуват, деца плачат.

За тебе, Апостоле! За тебе,

за твойто сърце юнашко,

за твойта снага измъчена.

Герой си ти! Герой на България!

паднал с чест за свобода!

За една майка. Една майка – България!

автор: Йоана от 5 „г“ клас на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – Варна.

Това пък е прекрасната рисунка на Ясмин. Тя е съученичка на Йоана, от същия 5 „г“ клас на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – Варна.

След като има такива млади хора… след като има учители, които ги вдъхновяват и родители, които  ги възпитават в този дук – има надежда, хора! Има надежда за всичко хубаво!

Тази година се навършват 180 години от неговото рождение, а декември, като последен, но прекрасен месец от годината, и денят на света Варвара – 4 декември – са подходящите моменти, според тях, повече хора да го почетат и да станат съпричастни към безсмъртието на тази високо ценена и уважавана историческа личност.

Затова, под ръководството на председателя Детелин Хитков и със съдействието на тукашното читалище „Напредък – 1897” в лицето на библиотекарите Даринка Миловска и Венета Нинова, те обединяват малки и големи в хода на поетичната вечер под наслова „Левски и ние”. В проявата се включват вокална група „Щастие”, част от едноименния пенсионерски клуб в селото, председателят на читалищното настоятелство Атанаска Гатева, ученици от белослатинските училища, съселяни и съмишленици на организаторите. Гост на срещата е Лариса Антонова, представител на белослатинската организация на Центъра за развитие на общността „Амалипе”. Детелин Хитков и Ана Сергеева са студенти предучилищна и начална педагогика във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий”, но намират време да събират младите хора в селото и да съдействат животът им да е осмислен и забавен. Сега те, като организатори, въвеждат присъстващите в това, което им предстои, и предоставят ролята на водещ на Цвета Стефанова, техен приятел, филолог, журналист и общественик, свързан родствено с тяхното любимо село. Отначало всички проследяват документален филм за Апостола на свободата „В памет на Левски” със снимки и илюстрации, с негови мисли и важни моменти от живота му, на фона на съвременен вариант на песента по Вазовата ода „Левски”. Прозвучават възрожденски песни в изпълнение на вокалната група „Щастие” с ръководител Цветанка Христова и стихотворенията „И все Левски”, „Кажи ми, горо” и „Бесилката”, поднесени от Мичка Христова, Евдокия Кочева и Цветанка Христова, от групата. Йоана Владимирова, ученичка в средно училище „Васил Левски” в Бяла Слатина, споделя своите размисли за личността и делото на Апостола на свободата в есето си „Васил Левски”, написано специално за вечерта. А нейната приятелка Симона Илиева рецитира Ботевата творба „Обесването на Васил Левски”. Над заветите на Левски и как днес се разминаваме с тях се спира в словото си Атанаска Гатева, докато препрочита стихотворение от белослатинската поетеса Росица Стойкова, посветено на Апостола на свободата. Присъстващите се включват в проявата, за да разкажат с какво свързват и запомнят личността на Левски, и кога за пръв път научават за него и делата му. Всички са благодарни на девойките и юношите от клуб „Слънчице” за енергията и духа, с които работят и обединяват млади и стари в подобни срещи. И оценяват подобаващо тяхното намерение да се говори за Левски с обич и признателност, независимо кога и по какъв повод, а животът и личността му да са светъл пример за достойнство и всеотдайност, безценен урок по родолюбие. Разговорите продължават и след финала на вечерта, по време на скромния коктейл със сладки и солени изкушения.

Автор на текста: Цвета СТЕФАНОВА

Снимките са на Даринка Миловска

„За Левски може да се говори винаги – с обич и преклонение“ – цитатът е от  страницата във фейсбук на Народно читалище „Напредък – 1897″ с. Попица, където се е провело събитието.

Нашият екип благодари на Детелин Хитков, че се свърза с нас и ни предостави снимки и информация за тази поетична среща, посветена на Васил Левски! Решихме да ви представим изпратения ни текст без направени от нас промени и коментари. Радваме се, когато разбираме, че името на Васил Левски събира стари и млади! Радваме се, че Левски вдъхновява и дава светъл пример!

Арх. Петко Еврев, автор на текста и син на д-р Илия Еврев – подел кампанията за запазване на къщата през 1959 г.

„Спирам са в една тайна къща от 10 дек“  е записал Васил Левски в грижливо водените си сметки-отчети за разходване на народната пара. Тайната къща, отбелязана в сметката за разходи, е домът на Найден Хасъмски в махала Миленча срещу Троянския манастир. В началото на декември 1872 г. Левски потегля от Пазаджик и се отправя към Ловеч, откъдето трябва да прибере комитетския архив и да го занесе в Букурещ. Придружава го Никола Ръжанков, с когото през Карлово и Сопот стигат до Беклемето на Троянския проход. Там ги посреща Хасъмски и тримата се спускат към Троян. Ръжанков отива в Троян,  а Левски и Хасъмски продължават през махала Попешка към Троянския манастир. Същата вечер дейците от Троянския революционен комитет са повикани в Колибето (Черни Осъм), където заедно с Левски провеждат комитетско събрание. Обстановката в района и особено в Ловеч, столицата на Апостола, се оказва повече от тревожна. Левски получава информация, с която не е разполагал до този момент, отдалечен от центъра на събитията. Той трябва да преосмисли всичко внимателно и да реагира. В този тежък момент той намира  подслон в „тайната къща“. Тук пише последните си писма от 12 декември 1872 г. до членовете на Голямоизворския комитет, до Пазарджик, до Христо Иванов Големия в Търново и до дейците на  Ловчанския комитет,  изпраща ги по куриери и очаква да получи информация за състоянието на нещата в Ловеч. Поради стеклите се обстоятелства Апостола е престоял в къщата на Хасъмски цели две седмици,от 10 до 24 декември 1872 г., преди да се отправи към Ловеч и Къкрина, неговата Голгота.

Значението на „тайната къща“ за нашата история е голямо и неоспоримо. Още повече, че твърде малко от къщите, които са подслонявали Апостола, са стигнали до нас. Но какво се случва с нея? Тази тайна къща наистина е останала забулена в тайна и в забрава през годините. И днес малко хора знаят за нея, никой не я посещава,макар че се намира на метри от толкова масово посещавания Троянски манастир. Това положение е необяснимо, като имаме предвид, че се касае за една национално значима историческа и културна недвижима ценност. И цяло чудо е, че тя продължава да съществува, макар и сериозно повредена от времето и безгрижието. В отделни моменти в миналото са се сещали за нея, после отново са я забравяли.

През 1959 г.  д-р Илия Еврев от Ловеч, ревностен изследовател на делото на Левски, води полемика с историците по редица въпроси, сред тях и въпроса – къде е бил Апостола през времето от 10-ти до 24-ти декември 1872 г.  Той издирва къщата в махала Миленча, сигнализира в Окръжния съвет в Ловеч и в статия от 21.10.1959 г. във в-к „Заря на комунизма“ пише: „Настояваме за бързата намеса на отдел „Просвета и култура“ при Окръжния народен съвет. Не бива в никакъв случай да се позволи да бъде унищожен един случайно запазен ценен исторически паметник, свързан с нашето славно революционно минало, с името и делото на нашия национален герой – В.Левски“.  Този сигнал е станал причина къщата да бъде запазена и на нея е поставена паметна плоча с надпис „Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В.Левски“. Но след това действие къщата отново е забравена. Учудващо е, че по времето на социализма, когато държавата е полагала големи грижи за реставрация на исторически и културни паметници, независимо дали са с частна собственост, тази „тайна къща“ е оставена без адекватна намеса и грижа за превръщането й в музейна.

Все пак тя е била включена в списъка на паметниците на културата в община Троян, където в поредния номер 23-ти четем: „Село Черни Осъм, махала Миленча, ул. “В.Левски”, Къща на Найден Хасъмски, декларирана с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 г. като архитектурно строителен паметник на културата, попада в архитектурен ансамбъл “Миленча” по списък от 15.04.1971г. /в с.Орешак/“. Включена е в архитектурен ансамбъл, но като архитектурно-строителен паметник и то с местно значение. И нито дума за нейното национално историческо значение.

Следват отново години на забвение и забрава. А нейното състояние с годините се е влошавало все повече и повече. Наследниците на Найден Хасъмски нямат възможност да я поддържат като паметник. Конструкцията й е отслабена и през лятото на 2016 г. покривът й рухва. Похвално е все пак, че една от наследниците, троянската учителка Христина Петрова, въпреки безгрижието на институциите е предприела аварийни действия за укрепване на покрива и спасяване на къщата. Но истинската реставрация на къщата не е по нейните сили и възможности, въпреки че тя има такива добри намерения и желание.

Христина Петрова и нейната дъщеря Рая Петрова, загрижени за спасяване на къщата и с намерение да я превърнат в музейна, откриват кампания и търсят съдействие за своята благородна кауза. “Имаме за цел да възстановим тази светиня”, пишат те в новата страница във фейсбук „Тайното скривалище на Левски“ виж тук: www.facebook.com/tainalevski

“Изключително горда съм, че предците ми, и по-специално пра-прадядо ми Найден Хасъмски, са рискували сигурността и живота си, за да укриват в собствения си дом най-големия ни национален герой – Дякона Васил Левски…. Вярвам, че с привеждането на къщата в приличен и приветлив вид ще се съживи и историята на Дякона в последните му години” – пише Рая Петрова.

Къщата заслужава и трябва да се превърне в музей, защото е запазила в автентичен вид средата, в която е пребивавал Апостола. Тя може да функционира като музей заедно с Троянския манастир. А защо да не се помисли за определянето на културен маршрут, свързан с посещенията на Левски в Троян и троянския край и с последния му път към Къкрина.

Парадоксално е, че общината и държавата нямат нормативни основания за намеса с цел подпомагане на собствениците и спасяване на историческия паметник. Има Министерство на културата, има Регионален исторически музей, има Общонароден комитет “Васил Левски” и фондация “Васил Левски”, чиито първи приоритет, записан в предмета на дейности е  “реставриране на исторически паметници и обекти, свързани с живота и делото на Васил Левски и негови сподвижници”. Много институции могат да помогнат, стига да приемат тази кауза и да преодолеят формалните и бюрократични нормативни ограничения. Тази година сме свидетели на шумно представяни мероприятия по повод 180 годишнината от рождението на Апостола. Нима съхраняването и социализирането на един исторически паметник, свързан с неговото дело, не е най-добрият начин да се ознаменува тази годишнина?

Автор: Арх. Петко Еврев

Текстът ни бе предоставен лично от арх. Петко Еврев и го публикуваме без редакторска намеса. При копиране или разпространение, моля посочвайте името на автора!

Виж официалния видеоклип на кампанията:  https://www.youtube.com/watch?v=Fjctlppo_gg

Подготвил публикацията: Георги Савов

Георги Яковлев Кирков – снимка от интернет

На 21 март 1882 г. след отслужена панихида в памет на Васил Левски един българин раздава безплатно на събралите се ученици и граждани на София написана от него малка книжка. След 133 години нашият екип просто ще направи това, което е пожелал авторът, така че който иска свободно да може да прочете творбата на един достоен човек! Тази книжка е първата биография на Васил Левски, а авторът е Георги Яковлев Кирков. Той пръв разбира, че биографията на такава личност трябва да се пише за живите, а не за мъртвите! Книгите като книги са посветени единствено на хората, изграждащи своето днес и утре! Написаната от Георги Кирков биография на Апостола е доказателство, че той е един от първите българи, които разбират, че на освободения от почти петстотингодишно робство народ му трябват личности, които да му служат като ориентир със своя живот и своите идеи. Да бъдат ориентир със своите действия!
Книжката е малка и според проф. Николай Генчев „повече напомня едно похвално слово за Апостола”, а истинската първа биография на Васил Левски според него е тази на Захари Стоянов от 1884 година.
Фактите тук обаче са ясни! Творбата на Георги Кирков налага един модел, от който дори Захари Стоянов не може да се освободи. Та той дори буквално заимства заглавието на своята книга от тази на Георги Кирков. Името, което първият биограф на Апостола дава на своята творба, е „Василъ Левский.(Диаконътъ). Чьрти от живота, деятелностьта и трагическата му кончина”. Захари Стоянов озаглавява своята „Василъ Левски. (Диаконътъ). Чърти изъ животътъ му”. 
Творбата на Георги Кирков е правилно ориентирана в епохата. Той е очертал основните моменти от живота и дейността на Васил Левски. Оценките, които прави на идейните му възгледи, и вярното описание на идеята за построяване на паметник на един от най-заслужилите българи за възкресяване на държавността са все предпоставки свободно и категорично да се направи заключението, че Георги Яковлев Кирков е първият истински биограф на Васил Левски. Той съзнава, че написаното от него не е цялостно и безгрешно, но е една стабилна основа. Простичко и по човешки отбелязва, че „на бъдещий български историкъ се предоставя да изложи точна и вярна характеристика на знаменитий отъ сега диаконъ Левский. Читательтъ ще опрости пропуските и недомлъвките по делата и подвигите на наший юнак: това сичко е написано в няколко часа преди деня на парастаса му в София, на 21 Март 1882 г.”
Ще завърша с едни силни думи на Георги Кирков от тази творба, които казват много: „Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвържение и самопожертвование за общето благо”!

„Василъ Левский.(Диаконътъ). Чьрти от живота, деятелностьта и трагическата му кончина”

виж тук: ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ  

Сканираните файлове са от книгата „Първият биограф на Апостола” от Иван Стоянов и Ружа Симеонова – издателство „АСТАРТА” Велико Търново 2013 г.

Специални благодарности на Дора Цветкова!!!

подготвил текста: Георги Савов

Така започва „Истината по предателството на Васил Левски“, второ издание от 1990 г. благодарение събрани средства от няколко българи:

ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР
Любознателни читателю!

В ръцете си държиш изключително рядката книга с интригуващото заглавие – „Истината по предаването на Дякога Игнатий – Васил Левски” – анкета извършена в Ловеч 1925 година от Данаил Василев Кацев – Бурски.
Поставеният проблем е с важно общонационално значение. Полемиката около предателството на Апостола не е от вчера. Тя е вълнувала и продължава да вълнува и днес ума и сърцето на всеки българин.
Ето защо сме благодарни на бургаския гражданин Марчо Палов, който бе любезен да ни я предостави.
С гореща благодарност сме и към г-н Васил Каравасилев, който със съпричастност към съдбата на Апостола и обичта си към родния край / роден в село Митеризово – сега Васил Левски, Карловско/, се зае с отпечатването на настоящото издание. Книжката е библиографска рядкост. Не е преиздавана в продължение на повече от половин век. Авторът й Данайи Василев Кацев с псевдоним – Бурски е почти забравен.
Много книги са написани за Левски. Биографии, повести, романи, стихове и поеми. И всеки от авторите щом стигне до предателството шаблонно си му прикачва етикета, че предателят е поп Кръстю Тотев Никифоров от Ловеч и с това се свършва. Даже след излизането на анкетата, известният историограф Димитър Страшмиров с книгата си „Левски пред Къкринската голгота” – 1927 г. се опита да омаловажи извършената анкета от Д. Кацев и да затвърди отново недоказаната теза, че поп Кръстю е предал Левски. Но истината побеждава времето.
И ето, че в наши дни се появи едно задълбочено и аргументирано проучване от Димитър Панчовски – „Последните дни на Васил Левски”, в което със завидна прецизност са проанализирани всички исторически факти и спомени писани по-рано за предателството на Левски. Става ясно, че поп Кръстю не е предал Левски. Затова Д. Панчовски съвсем точно е озаглавил, четиринадесета глава от книгата си: „Кой и как направил поп Кръстю предател?”. В този аспект анкетата на Д. Кацев – „Истината по предаването на Дякон Игнатий – Васил Левски” заслужава да стигне до погледа на съвременния читател. Нека той сам прецени къде е истината и къде е лъжата и заблудата при извършването на предателството в Ловеч, за да бъде Левски заловен в Къкрина.
Наистина Данаил В. Кацев – Бурски е забранен като писател, историограф и журналист, но той освен, че е написал тринадесет книги е бил и председател на Народния комитет „Васил Левски” основан през януари 1923 година. Интересът му към личността на Левски не е случаен. Данаил Кацев и Левски са от един и същи родов корен. Прадядото на Кацев – Видул Кацата от Кочмаларе и Кунчо Иванов – дядото на Апостола са били братя.
Данаил Кацев е роден на 31 юли 1888 г. с. Кочмаларе /сега Отец Паисиево/ Карловско. Син е на Мария и Васил Кацеви. Майката Мария е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе. А поп Данаил през есента на 1871 година е прочел клетвата пред членовете на Кочмаларския революционен комитет основан от Левски. В него са влизали: Даскал Георги, Видул Кацев, Дечо Посилят, Митю Узулът – Димчовски – шурей на поп Данаил и други.
Интерес представляват трудовете на Кацев „Искрец в миналото”, „Чий е Бачковският манастир” – 1928 г. – доказва се българския му произход. „Княз Александър Батенберг” и „Дякон Игнатий – Васил Иванов Левски” – 1924 г. Именно в тази книга, когато Д. Кацев стига в описанието си до името на поп Кръстю, той отбелязва съмнението си, че поп Кръстю не е истинския предател на Левски.
Тук се превежда случаят с Петър Кунчев – опълченец, който след Освобождението, отишъл в Ловеч да отмъсти за брат си и установил, че поп Кръстю не е предател. А при написването на тази книга, Кацев е използвувал /както сам той отбелязва/ спомените на Яна Кунчева /1833 – 1913/ – сестра на Левски.
От внучките на Левски: Гина Хр. Загорска и София Н. Зидарова.
Бачо Хр. Загорски – също внук на Левски. Спомените на Никола Ив. Попов от Сопот – артист в Народния театър – София. Петър Попов – другар на Левски, след Освобождението председател на Окръжния съд в София и спомените на своята майка Мария поп Данаилова. Всичко те са възпламенили желанието на Данаил Кацев да тръгне към истината за предателството и на следващата 1925 г. той се отзовава в Ловеч да събере материали от живите все още съвременници и сподвижници на Левски. Така се ражда тази малка книжка.
Данаил В. Кацев – Бурски умира на 4 юли 1958 година в София. Благодарни сме на наследниците му – Видул В. Кацев – Бурски, на Стефан и Мария, които ни дадоха допълнителни сведения за творческата биография на своя баща.

Иван Бубалов
18 септемвсри Бургас