Вече 12 години всеки ден минавам покрай родната ти къща и всеки ден ти казвам: „Добър ден, Апостоле.“ Не знам дали моите съграждани мислят за теб, когато минават покрай дома ти. Не ги виня, ако не го правят. Всъщност кой съм аз, че да ги упреквам?! За мен е важно, че аз се сещам. Понякога, […]
133 години от обявяването на Съединението! Колко ли време през тези 133 години сме били обединени в името на нещо? Всеки сам може да помисли, но аз насочих мислите другаде – към две латински сентенции, едната от които именно след Съединението, България въвежда като национален девиз – Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires – „Съединението прави силата“. Другата латинска сентенция е „Divide et impera!“ – „Разделяй и владей!“. Едните думи днес греят на сградата на Народното ни събрание, но другите действат безмилостно! Тези две сентенции са като че ли един словестен израз на изначална, кръвожадна и безкрайна битка на две страни! Битка на два свята, на две идеологии! Има ги от както има хора на тази земя, а падналите жертви(буквално и преносно) са безбройни! Всеки човек сам избира към „лагера“ на кой да се присъедини. Изборът тук е личен и е свързан с ценностната ни система и разбирания. Накрая, ще внеса едно лично усещане към една от сентенциите, което за някои ще се стори незначително, но за мен е съществено – съединението не прави силата…съединението Е СИЛАТА! Честит празник и дай Боже повече изчистени представи и дела от всички ни!
Годината е 1837. В един прекрасен летен ден – историците са го датирали като 18 юли – се ражда Васил Иванов Кунчев. Отваря се нова страница от историята на България! 180 години по-късно страниците вече са много. Мястото, отделено на Васил Левски в тази история на България, е специално. Специално е и мястото на Апостола […]
Ще ви разкажа една приказка – кратка, но силна! Тя няма да се хареса на мнозина,но пък много други ще я обикнат! Било време черно, време разделно. Няколко поколения българи се раждали и живеели под чуждо иго. Свободата била за мнозина нещо непознато, а за малцина – тя била блян. Тези малцина дори я нашепвали, […]
По всичко личи, че 2017 г. ще бъде обявена за годината на Васил Левски. Тази година се навършват 180 г. от неговото рождение. Но как сме се отнасяли и се отнасяме с някои светини, свързани с Апостола? Какво е състоянието на къщата, в която може би е прекарал последните си дни, преди да тръгне за […]
Отново е 19 февруари. Множество хора са се запътили да отдадат почит на Апостола на свободата и да оставят цвете до паметника, близо до който Васил Левски е загубил живота си. Чувството е странно – от една страна изпитваш тъга, от друга ти е някак приповдигнато, като виждаш множеството и усещаш, че той не е […]
„Нациите без историческа памет, както и хората без лична родова памет, са обречени на живот без смисъл, на изчезване“ Здравейте, Христина! Първо Ви благодаря, че правите този ден още по-специален за нас! Вие сте праправнучка на Яна, най-голямата сестра на Васил Левски. Какво още бихте споделили за себе си и своето семейство с […]
Знаете ли, че Габрово е единственият областен град в България, в който няма паметник на Васил Левски? Всъщност ще е по-драматично, ако задам въпроса така: „Знаете ли, че в Габрово е имало паметник на Васил Левски, но той е рухнал?“ Защо търся драматичното, ще попитате. Отговорът ми е: защото събитията, свързани с паметника на Васил […]
Има много български художници, които са рисували Васил Левски, но само един от тях го е познавал лично. Това е Георги Данчов-Зографина – верния другар и съратник на Апостола. Той оставя за поколенията два портрета на Васил Левски – единият е живописен, а другият – литографски. Интересно е, че има и един недовършен портрет. Двамата […]
“Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно…“
Из одата „Левски“ от Иван Вазов – „Епопея на забравените“