133 години от обявяването на Съединението! Колко ли време през тези 133 години сме били обединени в името на нещо? Всеки сам може да помисли, но аз насочих мислите другаде – към две латински сентенции, едната от които именно след Съединението, България въвежда като национален девиз – Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires […]
Годината е 1837. В един прекрасен летен ден – историците са го датирали като 18 юли – се ражда Васил Иванов Кунчев. Отваря се нова страница от историята на България! 180 години по-късно страниците вече са много. Мястото, отделено на Васил Левски в тази история на България, е специално. Специално е и мястото на Апостола […]
Ще ви разкажа една приказка – кратка, но силна! Тя няма да се хареса на мнозина,но пък много други ще я обикнат! Било време черно, време разделно. Няколко поколения българи се раждали и живеели под чуждо иго. Свободата била за мнозина нещо непознато, а за малцина – тя била блян. Тези малцина дори я нашепвали, […]
По всичко личи, че 2017 г. ще бъде обявена за годината на Васил Левски. Тази година се навършват 180 г. от неговото рождение. Но как сме се отнасяли и се отнасяме с някои светини, свързани с Апостола? Какво е състоянието на къщата, в която може би е прекарал последните си дни, преди да тръгне за […]
Отново е 19 февруари. Множество хора са се запътили да отдадат почит на Апостола на свободата и да оставят цвете до паметника, близо до който Васил Левски е загубил живота си. Чувството е странно – от една страна изпитваш тъга, от друга ти е някак приповдигнато, като виждаш множеството и усещаш, че той не е […]
„Нациите без историческа памет, както и хората без лична родова памет, са обречени на живот без смисъл, на изчезване“ Здравейте, Христина! Първо Ви благодаря, че правите този ден още по-специален за нас! Вие сте праправнучка на Яна, най-голямата сестра на Васил Левски. Какво още бихте споделили за себе си и своето семейство с […]
Знаете ли, че Габрово е единственият областен град в България, в който няма паметник на Васил Левски? Всъщност ще е по-драматично, ако задам въпроса така: „Знаете ли, че в Габрово е имало паметник на Васил Левски, но той е рухнал?“ Защо търся драматичното, ще попитате. Отговорът ми е: защото събитията, свързани с паметника на Васил […]
Има много български художници, които са рисували Васил Левски, но само един от тях го е познавал лично. Това е Георги Данчов-Зографина – верния другар и съратник на Апостола. Той оставя за поколенията два портрета на Васил Левски – единият е живописен, а другият – литографски. Интересно е, че има и един недовършен портрет. Двамата […]
“Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно…“
Из одата „Левски“ от Иван Вазов – „Епопея на забравените“ 
На 18 февруари по нов стил отбелязваме една черна дата от нашата история! На този ден България губи своя “един син“. Лично за нас няма по-силни думи от тези на Христо Ботев, който така обрисува този зловещ ден! 
Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.