1871 април 11, Търново. – писмо до Данаил Хр. Попов в Турно Мъгуреле.

Азис Рушидооглу! Небоолу.
Писмото ви от 23 мар[т] 1871 с Муратооглу, който на отивани при вази, намира същото писмо в Плевен и друго пак от вази от 1 апр[ил] се с Муратооглу, които получих на 6 апр[ил]. Първото от 23 мар[т] съдръжянието му е в три книги по №. В 7-мо № като свършиовам писмото си, пак обръщам от другата стърна и бележим: Приех от Л[юбен] К[аравелов] писмо и пр. С дата 24 мар[т] 1871 същий. От писмото му зимам тая дата! По отдоло пак: №25 или 26. Ви писах чрез Дим. И вервам да сте го приели! И от тук нищо ни разбирам. А по надоло 33 наполеона, чи сте ги приели, и да проводим добръ чиовек за книгити, това разбрах.
От стърна бележим друга дата от 31 мар[т] 1871 и това не разбирам. Преди тиа две писма имам по-първо от 9 мар[т].
Събрали сте са и намери ли сте за нужно да са проводат троица души до сръбското правителство, щото да са разбирем щем ли в едно време тия и ния, кой с какво може да избием господарят си, който ни е заял и иска му са да ни дояде с жени, с деца, и съ[с] сичкият ни имот? Или не? Ако тия нещат, то нас няма кой да ни запре. Господа и братия еднодружиний! И ний от Българско поотписваме за това което сте намерили за добро, па и хората ни които ще бъдат за там одредени и тримата да бъдат хора с най-добри качества от съка стръна! То е така и нека бъде, само за сега не може. Чяк тогава, когато събирем и четиртях краища на Българско в едно, и направим прописах си, та да видим какво имаме пред нази, че тогава за хора да пратим в Сръбия е лесно и тяхната рабута с две думи да са извърши, ако сбъбското правителство отговори истинно. Ако ли мисли то, с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства? Като вече ще узнае добре от хората ни нашята работа? То тогава ще отсвирювами! Срещу което са мъчно приварюва. Нали пишити, че играем с живота на 7 милиона българи? Тряба зряло да са постъпа , та да бъдим със що годе бар приготвини, щото да можим да спосрящами ако би ни са случвали някакви мъчнотии. Имами близни примери доста, дето са ставали с нази йоще от 62-ро и досега. Мнозина са биле от нас бити и затваряни, и аз на 68-мо бях затворен в Заячар в тъмницата, защото сам бил проповядвал на тамкашнихе българи да умират за българщината си, чи им е отечество. Йоще и, чи им сам показвал по кой начин да са земат на оръжие и как да приминат границата щото да не би са компромитира Сръбия. Това беше показано същото на тамкашният начялник, какво вардил тяхното правителство да са ни компромитирва, а той ни иска ни да чуе на вярноста ни кам тях, и ма затвори, като ма заплашваши и йоще, чи щял да ма даде в робияшити. Секи му са извесни от 62-ро-68, техните пречки на нас, затова тряба да бъдим предосторожни въ[в] сичко, като имами за огледало и примери доста.
Че ако сръбското правителство ни е вече таквос, каквото било до сега срещу нази? Тогава ще им опростим всичкити погрешки и сме вече братия.
Това да излезиме така, т.е. да ни подадат братска ръка! И пак тряба да бъдим по напред е що годе приготвени из вътре в Българско. Защото наистинното не тряба да вярваме чяк докато са ни турим в действие на бойното поле. Както не вярваме и самити наши дейци въ[в] сичко чяк до оня ден!…Братия размислете са пак хубаво, че доста сме са лъгале от хората, , па и от помежду нази си и отлагали от година на година. Сега сме са заловили както траба на работа, нека са зберем и с пари, че тогава видящим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знайм и за какво да приказвами.
За принасяние пушки, ас имам на умат си по два начина да можим да са здобием с тях. Колкото оръжие ще можим да купим изведнъш, да си ги принесем защото по-малко е упасно, чи лесно можят да са улови. Приз Сръбия мъчно да са здобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството! Приказ ваш там. Пишети на Одеският ни комитет йоще да ни мести от там оръжието на никаде. Повтарям ви: като са зберем с пари, до колкото ще сме в нужда в начяло, ще додим заедно с одбранити хора за в Сърбия по напред при вази, а тогава има да приказваме много, защото и ас ще отида с тях в Сръбия, но няма да са показвам на правителството им, и пак ще са вървим заедно при вази, а какво ща права там? То коги додим ще приказваме.
Сега кажете ни от де по-скоро да намерим пари? Защото до сега сам работил бес пари и за това са едвам види работата ни. Сега да стана с по-вернити пари? То хубаво защото знаем на кога тряба да са нападни, ами ако паднат от нас мрътви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрити ни без които са ни може да са работи? И пак ако падни ни дай Боже някой ранен и го уловат па искажи всичко, какво работил вече? Мъки са. Нидейте бърза, ние тряба повече да бързаме защото сварталище нямами никаде постоянни. Нашите отели са сламарницити, па по нявгаш и те ни са виждат твърде тесни.
За сега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да тръсим парити. Прибързайте да съобщити писмото ми и на Каравелова, като му забележите да напечатят, колкото ония книги, толкова и записки, че бес тях ни може, па и вия бръзайте с печатята, че колкото расноски станат за печятанието на книжята, отпишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящият на писмото дано бар печятат ни испратити. Тоя мъж Д.П.П. припоръчвами ви го – един от най-искреннити ни. Косурат парата ви испращаме съ[с] същият. За всегда остаям послушлив на умно – безстрашливото вишегласие.
Приемете поздравлението ми всички, като ви и целувам братски.
Ефенди Аслан Дервишооглу
Тиджарет Неби севахи[л] Руше
(На гърба на плика писано от Васил Левски):
Да разяснити на Каравелова за белетити, дето ще си дават секиму според указанията която ще са поднисе на чиовекат. Нали така казва указанията от Прев[р]еменното правителств[о], че кой колкото жертвува, ше му са даде билет печятан срещу дадените му пари и един знак от Яревременното правителство! Затова колкото са ония листове, толкова тряба да бъдат и печятни белети.
Никакво писмо от Киселски до сега нямам, па и за Панайота вайводата нищо ми не п[и]шите де са намира и какво мисли. Ще ли е с нази? Тръбицата , гъръбината и една чяс[т] от книгата, донесе ми ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямами до се[га] йоще никакво известие. Така ще поздравити бай Ангела. Прибързайте с горнити белетчета да са напечатят, чи и ас да вършя по-скоро. Като обикола Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имами на пръв позив. Сега гледайте за белетити, чи чякам.

стр.1

стр.2

стр.3

стр.4

стр.5