Първата биография на Васил Левски

georgi-ya-kirkov1

Георги Яковлев Кирков – снимка от интернет

На 21 март 1882 г. след отслужена панихида в памет на luv 8Васил Левски един българин раздава безплатно на събралите се ученици и граждани на София написана от него малка книжка. След 133 години нашият екип просто ще направи това, което е пожелал авторът, така че който иска свободно да може да прочете творбата на един достоен човек! Тази книжка е първата биография на Васил Левски, а авторът е Георги Яковлев Кирков. Той пръв разбира, че биографията на такава личност трябва да се пише за живите, а не за мъртвите! Книгите като книги са посветени единствено на хората, изграждащи своето днес и утре! Написаната от Георги Кирков биография на Апостола е доказателство, че той е един от първите българи, които разбират, че на освободения от почти петстотингодишно робство народ му трябват личности, които да му служат като ориентир със своя живот и своите идеи. Да бъдат ориентир със своите действия!
Книжката е малка и според проф. Николай Генчев „повече напомня едно похвално слово за Апостола”, а истинската първа биография на Васил Левски според него е тази на koricaЗахари Стоянов от 1884 година.
Фактите тук обаче са ясни! Творбата на Георги Кирков налага един модел, от който дори Захари Стоянов не може да се освободи. Та той дори буквално заимства заглавието на своята книга от тази на Георги Кирков. Името, което първият биограф на Апостола дава на своята творба, е „Василъ Левский.(Диаконътъ). Чьрти от живота, деятелностьта и трагическата му кончина”. Захари Стоянов озаглавява своята „Василъ Левски. (Диаконътъ). Чърти изъ животътъ му”. luv 8
Творбата на Георги Кирков е правилно ориентирана в епохата. Той е очертал основните моменти от живота и дейността на Васил Левски. Оценките, които прави на идейните му възгледи, и вярното описание на идеята за построяване на паметник на един от най-заслужилите българи за възкресяване на държавността са все предпоставки свободно и категорично да се направи 1заключението, че Георги Яковлев Кирков е първият истински биограф на Васил Левски. Той съзнава, че написаното от него не е цялостно и безгрешно, но е една стабилна основа. Простичко и по човешки отбелязва, че „на бъдещий български историкъ се предоставя да изложи точна и вярна характеристика на знаменитий отъ сега диаконъ Левский. Читательтъ ще опрости пропуските и недомлъвките по делата и подвигите на наший юнак: това сичко е написано в няколко часа преди деня на парастаса му в София, на 21 Март 1882 г.”
Ще завърша с едни силни думи на Георги Кирков от тази творба, които казват много: „Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвържение и самопожертвование за общето благо”!

„Василъ Левский.(Диаконътъ). Чьрти от живота, деятелностьта и трагическата му кончина”

виж тук: ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ  luv 8


Сканираните файлове са от книгата „Първият биограф на Апостола” от Иван Стоянов и Ружа Симеонова – издателство „АСТАРТА” Велико Търново 2013 г.

Специални благодарности на Дора Цветкова!!!

подготвил текста: Георги Савов

 

 

5 мнения по „Първата биография на Васил Левски

  1. Николай Василев

    Прегледах внимателно всичко. Забележителна коректност! Неподражаемо родолюбие!
    Лично аз се интересувам от една неизследвана досега страница от биографията на Апостола. Става дума за неговия опит да пише стихотворение. Знам, че такъв текст съществува. Къде мога да го издира?
    Светлина по пътя и Бог да е с Вас!

    1. станчо

      Явно говорите за неговата АВТОбиография в стихотворна форма… Ами може да я намерите и на книжен носител в ,,Документалното наследство“ на Апостола-има издания от 1973г. и по-пълно през 2002… Вижте и в нета, напишете ,,Ваисл Левски- Автобиография“ и то ще си излезе…

      1. станчо

        Ами напишете просто ,,Васил Левски- Автобиография“ и то ще си излезе…

        1. станчо

          Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
          от Българска майка юнак аз роден,
          не щях да съм турски и никакъв роб,
          същото да гледам и на милия си род.
          Станах и отидох в Стара планина*,
          за година време се аз разгледах*,
          в Сърбия ходих и по Влашко скитах –
          от нийде помощ за наша Свобода.
          Станах и отидох в Стара планина
          с вярна дружина, с Панайот войвода,
          юнаци народни, техен аз байрактар.
          За година време всичко разгледах,
          което не знаех – войвода аз питах;
          главни друмища и тънки пътеки,
          се ги бележа занапред нам леки;
          хубава гора, студена е и вода,
          за наши жени и дребни деца.
          Докато аз проходих в Стара планина,
          турци поганци мен угадиха,
          тежка потера тий са вдигнаха,
          кат скакалци по гора тръгнаха
          и всичко Карлово обиколиха,
          и по улици стража поставиха,
          дано мен жив уловяха
          или бър глава ми сдобиеха,
          гламави турци – мръсни агарянци!
          От планини слизах, за Карлово отивах
          с Тюрюмето Иван аз да се видях,
          сам саминичяк, обкичен, обръжен
          с пушка белгийка и чифт пищови,
          и остра сабя на мен блещяха.
          През две, през три стражи си минах,
          на четвъртата мене съзряха.
          Потеглих пушка – извадих сабя,
          ниски ми дувар гръдобран беше,
          страхопъзли турци веднага се пръснаха
          от самичяк аз, щом ме видяха.
          В зора то беше – в Карлово не влязох,
          на къра остана в зелени мамули.
          Кога бе вечер, промъкнах се аз
          с работници хора заедно и аз (кат идат от къра).
          Няма Тюрюмето – уловен той беше
          с още един другар – Тинко Пулев беше.
          Във Видин запрени за три години,
          тяхната съдба в друго уловени.
          Нашите писма други посрящал,
          всичко подробно все той разправял.
          Стана да си ида пак при дружина,
          дал бях й дума кой ден ще стигна.
          Ден и нощ вървях, едни царвули скъсах,
          за да стигна само, както си казах.
          Дадох и лозинка „сечено дърво“.
          Кат дойдох на място – няма ги тамо.
          Засвирих с тръба – екна ми гора,
          никакъв отзив от мойта дружина.
          Повторих с тръба, овчар се обади:
          „Добър ден, юначе“, тихо ми обади:
          „Да не бъдеш ти Лъвский байрактар
          с Панайот войвода, негов ти другар?“
          Отговорих аз на стария овчар:
          „От де ти знаеш за Лъвский байрактар?“
          „Виждам та, синко, на него приличаш,
          като ми е казал същий войвода –
          ако те вида – да ти обада,
          как не са тука, а при Царска мандра,
          видиш овчарите! там са наблизо.
          под тях отдолу, малко по-низко,
          потеря има, да свириш недей,
          тебдил тий ходят с юрушки дрехи.“
          То бе заран рано и с пушка на рамо
          за един–два часа стигнах аз тамо.
          Посрещна ма стражя – един наш другар:
          „Добре дошел – рече, – Лъвский наш байрактар.“
          Ето и дружината с Панайот Войвода,
          всички се радват и „добре дошел“ ми казват.

      2. Георги Савов Автор

        Здравейте, Станчо! Не…няма грешка! Тук, в тази статия, сме публикували първата БИОГРАФИЯ на Васил Левски, написана от Георги Кирков. Това, което Вие сте ни изпратили е АВТОБИОГРАФИЯ…тоест тя е написана от първо лице…написана е от Васил Левски. В сайта ни може да я видите и в оригинал:
        https://www.vasil-levski.eu/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-5/

Вашият отговор на станчо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>