18 февруари отново дойде! Години наред на този ден ми е ставало тягостно. Винаги съм 
съжалявал, че тогава… така са се развили нещата, че Васил Левски в крайна сметка без съд е осъден и безмилостно обесен в края на тогавашна София. Винаги съм съжалявал, че точно той, човекът разбудил съзнанието на българите, човекът накарал мнозина да копнеят за свободното съществуване, в крайна сметка не доживява така бленуваната свобода.
Напоследък обаче се замислям за нещо. Рано или късно всички умираме! Въпросът е как живеем? Живеем ли истински? Всеки може да помисли върху това.
Васил Левски е убит, но е жив в нашите мисли! Вълнувал е преди, ще вълнува винаги, защото в човешката ни природа е да разпознаваме онези люде, които са живели истински и са пример за подражание със своите мисли и дела!
Днес, 145 години след обесването на нашия Апостол, ще ви покажем вълнението на две момичета. Всяка от тях го е изразила със своя талант. Те са ученички от 5-ти клас на варненското училище „Св.св.Кирил и Методий“. Едното от тези момичета е българо-мохамеданка и е нарисувала един прекрасен портрет на Апостола. Другото момиче е написала разтърсващо стихотворение. Да, Левски е вълнувал, вълнува и ще вълнува!
Стихотворението и рисунката ни бяха изпратени от тяхна учителка и наша приятелка Снежина Богданова. Благодарим й от сърце!
Апостоле, Апостоле!…
Апостоле, апостоле!
Живееш в сърцата ни Апостоле!
Живееш и не ще умреш!
Сърце юнашко носиш.
Сърце юнашко, на майка България!
Мъчно ми е, Дяконе.
Мъчно ми е, че не доживя да видиш,
да видиш свободна държава,
свободна държава, чисто отечество!
Предателски шепот чувам
от поп, светец.
Турски заптиета идат,
идат със сабя в ръка.
И няма кой да ти помогне,
чак хайдути ги е страх!
Стоиш и гледаш от бесило,
гледаш как мъже войводи скърбят,
майки тъгуват, деца плачат.
За тебе, Апостоле! За тебе,
за твойто сърце юнашко,
за твойта снага измъчена.
Герой си ти! Герой на България!
паднал с чест за свобода!
За една майка. Една майка – България!
автор: Йоана от 5 „г“ клас на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – Варна.
Това пък е прекрасната рисунка на Ясмин. Тя е съученичка на Йоана, от същия 5 „г“ клас на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – Варна.
След като има такива млади хора… след като има учители, които ги вдъхновяват и родители, които ги възпитават в този дук – има надежда, хора! Има надежда за всичко хубаво!
