Прости ни, Апостоле… Поклон!

4

Дзаньо Минев – автор на есето

Вече 12 години всеки ден минавам покрай родната ти къща и всеки ден ти казвам: „Добър ден, Апостоле.“

Не знам дали моите съграждани мислят за теб, когатоluv 12 минават покрай дома ти. Не ги виня, ако не го правят. Всъщност кой съм аз, че да ги упреквам?! За мен е важно, че аз се сещам. Понякога, когато съм ядосан или денят ми не е минал, както трябва, малко ме е срам и минавам по другия тротоар. Сякаш по-отдалеч ти няма да разбереш, че днес нещо не е съвсем наред. Защото пред теб душата ми се оголва и нищо не мога да скрия.

7aНашият поклон пред теб всъщност е нашият дълг да опазим България. Правим ли го? Как да те излъжа, като всеки ден усещам духа ти, витаещ около твоя роден дом? Трябва да направим нещо преди поклона…

Преди да ти се поклоним, но не сервилно и за пред хората, а тихо и скромно – както ти живя, трябва да ти поискаме прошка.

Прости ни, Апостоле, че вече не усещаме пулса на земята си, че допускаме бедността и унижението. Прости ни за пустите села и буренясалите пътища. За тъгата, която превзе душите ни. Прости ни, че губим чистотата на душите си заради силата на парите. Прости ни мълчанието и послушанието. Забравихме предците си. Прости ни! Прости за самотата, на която ги обрекохме. Ще можеш ли да ни простиш наивността и невежеството? Прости ни, че оставяме децата си без бъдеще. Не разпознаваме светците сред нас. Прости ни!

Очаква ни път… Дълъг път към доброто. Не можем да тръгнем по него без твоята прошка. Не можем да получим изцелението. Ето защо – прости ни и след това приеми нашия поклон.luv 12

15Поклон за това, че в тъжното време, когато кънтят оковите на робството, теб те има. Поклон за това, че поведе народа си по нови пътища. За онези три години, през които обхождаше земите ни, за да гониш робския страх от душите на хората. За „революция или сме загубени вовеки“. Поклон за това, че като никой друг вярваше във възможностите на своя народ. Поклон за сълзите, капнали на страницата от тефтерчето ти с онези четири прогарящи сърцето ми въпросителни. Само толкова за болката от твоя народ: „Народе????“… нито упрек, нито самосъжаление или обвинение. Колко често чувам, че някой не е ценен достатъчно от народа, че все народът му е длъжен. При теб е друго, Апостоле: „ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме наредили да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение така е най-право и човешко.“

14„Най-право и човешко“ – поклон, Апостоле, за твоята мъдрост. Поклон на теб – най-чистия сред чистите по душа. Поклон, че ме научи да нямам търпение (макар и още много млад) към робството от чужди и родни монополи, олигарси и егоистични политици. Научи ме да не руша, а да съграждам, да не оставям без памет миналото.

Поклон. Как лесно понякога го правим, какво пък толкова – просто леко физическо усилие, но на подходящото място и пред подходящите хора. Малко усилие, големи ползи. Как мразя онази мъдрост „Преклонена глава сабя не я сече.“ От теб съм научил, че можеш и сам да събориш империя, стига само великият български народ да ти повярва, да се отърси от нихилизма и да те открие отново, Апостоле.

Замислих се за поклона – съществително нарицателно име от мъжки род, нищо повече. Но синонимите ме плашат. „Поздрав“, „почитание“, „привет“, „преклонение“, „поклонение“ и… тъкмо си отдъхнах, изскочиха още два синонима – „темане“, „метан“. Стана ми страшно. Кой какъв поклон ти отдава, Дяконе?

Поклонът ме накара да се загледам в портрета ти в кабинета по история в училище. Стоиш на стената и ни гледаш – час след час. Учителят ми по история, когато разказва славното ни минало, често също те поглежда. Веднъж мой съученик каза, че по-добре е Ochiteда се сложи твоят портрет така, че преподавателят да не се измъчва, гледайки те. Тогава нашият учител спря своя разказ и каза: „Искам и мен, и вас Апостола да гледа право в очите.“  Много по-комфортно е да ти дадем гръб, иначе да си висиш на стената. Да висиш на стената, за да можем в подходящ момент да се направим на „патриоти“, по-точно лъжепатриоти. Но когато сините ти очи ни гледат, не е лесно да направим „метан“. Такива поклони никой не трябва да прави!

Никой не може да каже кой и кога е сложил портрета ти на стените в училища, министерства, кабинети и библиотеки. Важното е да не висиш там, Апостоле, само по задължение. Да не гледаме през теб, а да те виждаме. Да оглеждаме делата си в сините ти зеници и да ни даваш благословията си. Иска ми се по-често да ни гледаш с разбиране и гордост, а не тихо и страшно. Защото, както ти казах, пред теб душата ми е гола. Гола, но вярваща в силите на собствения си народ. Гола, но силна и горда. Гола, но знаеща, че нищо не трябва да се поставя над Отечеството.

Вече 12 години всеки ден минавам покрай родната ти къща и всеки ден ти казвам: „Добър ден, Апостоле.“ Това са годините, през които ходя на училище. Това са годините, през които се изграждам като личност. Годините, през които научих за различните поклони и защо хората ги правят. Поклоните… Поклоните удобни, угоднически, носещи полза и онези – другите поклони. Поклоните пред нашата природа, нашата история, нашата култура, пред нашите учители, пред нашите родители и пред теб. Поклоните…

pСпонтанно, пред твоя дом, душата ми сама посочи поклона, който аз – един осемнайсетгодишен българин, мога да ти отдам. Истинският ми поклон е да живея достойно в името на България. Да се уча, да бъда дисциплиниран, да не се поддам на низки страсти и на елементарното. Да се опазя от лицемерието и суетата. Да нося в себе си достойнството на старите българи. Да се грижа един ден за родителите си и да отглеждам децата си тук, в нашата родина. Ако се наложи – да имам мъжко сърце и да защитя моята, твоята, нашата България.luv 12


 Есе – „Прости ни, Апостоле…Поклон!“

Автор: Дзаньо Минев

Моля, при споделяне на текста посочвайте неговия автор!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>