Без съмнение един от най-преданите и най-верните сподвижници, на когото Левски винаги разчитал, е Васил Гложенеца или Васил Гложенски (Васил Йонков Вутов /Вутков/) от село Гложене, Ловешко. Не е установена точната година на раждането му. Едни автори сочат 1835, други 1838 година, но трябва да приемем, че Йонков е почти връстник на Левски. От малък […]
Мит е, че след залавянето на Васил Левски никой не се опитва да го освободи! Трябва да се знае, че има два документирани опита да се организира неговото освобождаване. Единият опит е замислен от търновци, но за съжаление турските власти действат така бързо, изпращайки за София арестуваните при Къкрина Левски, Никола Цвятков и Латинеца, че […]
Документалното наследство на Васил Левски, достигнало до нас и познато на историците ни, се състои от 256 документа – автографи, диктувани текстове, документи, съставени с участието на Васил Левски, преписи, фотокопия, публикации и снимки. Засега най-ранният ръкопис на Васил Левски, запазен в два варианта, са неговите записки „Обличително богословие. Въ[в]едение”. Трудно е да се установи […]
Мacoвo cе смята, чe пъpвaтa биoгpaфия нa Васил Лeвcки e пoдготвена oт Зaхapий Стoянoв. Дopи мaлцинa oт иcтopицитe знaят, че пъpвият нeгoв биoгpaф e Гeopги Якoвлeв Киpкoв. Написаната от него книга е „Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельността и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-та му годишнина“. Георги Кирков е роден на […]
През 1855 г. Васил Левски отива с вуйчо си в Стара Загора и постъпва в местното класно училище. Училището е открито на 1 март 1841 г. от даскал Атанас Иванов. То е първото взаимно новобългарско светско училище в Стара Загора. Помещава се в сградата на килийното училище към църквата „Свети Никола”. Заслугите на храма за […]
„Бунтът на робите“ е първият български озвучен и музикален филм. Той излиза на екран през 1933 година. Посветен е на живота и делото на Васил Левски – първият филм за великия българин. Негов сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля (тази на Апостола) е Васил Гендов, считан за баща на българското кино. За написването на […]
В края на месец април и по-точно на 23 април по стар стил, а по нов на Гергьовден (6 май) 1864 г. Васил Левски става учител в близкото до Карлово село Войнягово. В това училище Левски даскалува до 1866 година. Днес училището, което се намира в черковния двор на местната църква „Св. вмчк Димитрий Солунски“ […]
Знаете ли, че бащата на Васил Левски – Иван Кунчев – е член на абаджийския руфет в Карлово? Името му обаче срещаме и извън областта на професията му. Откриваме го например в списъка на спомоществувателите на книгата „История на великий Александра Македонци”, преведена от гръцки от карловския учител Христо П. Василиев Протопопович от Карлово. Когато […]
При изследването на рода на Васил Левски екипът ни неколкократно попада на термина „Страшното“. Текстът, който Камелия Иванова подготви, разбулва тази част от историята на Карлово и околните местности, която се предава от поколение на поколение като „Страшното“. „Страшното“ в Карловско Карловци помнят лятото и есента на 1877 г. като „Страшното“. Откъде идва това име? […]
Карловският Караиванов род Караивановият род е един от старите, състоятелни, големи родове. Началото на рода е свързано с името на Иван Тинков (Тинко-Христо) Тахчиоолу. Бащата на Иван, Тинко, е роден около 1670 г., но нищо друго не се знае за него. Иван бил майстор на чешми и калдъръми. За прякора му Кара Иван, отдето иде […]