Бащиният род на Васил Левски

Бащиният род на Васил Левски

Сведения за рода на Васил Иванов Кунчев са публикувани в много книги, от множество автори. Подборът им, колкото и да е странно, е зависел от годините, в които книгите са излизали от печат. По царско време се е обръщало внимание само на родителите на Апостола на свободата. По-късно погледът пак не се е връщал много назад, защото произходът на Васил Левски не отговаря на идеята за „момчето от народа“. А данни за рода му, особено за този на баща му, има още от началото на 17 в., поне ако се доверим на приписките на Тудур Кръстилов – представител на рода, един от преписвачите на „История славяноболгарская“.
Според достигналото до нас първият от рода, за когото се знае, е спахията Драгой. Роден е около 1600 г. в Кочмаларе. В османско време спахията бил феодал, част от конната войска. Срещу службата си владеел лен и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Спахията не можел да предаде владението си в наследство, то трябвало да се заслужи. Синът на Драгой, Видул (1650-1730), също бил спахия в Кочмаларе. Видул имал син – Кръстил, също спахия. За него Тудур Кръстилов, син на този спахия Кръстил, в приписката си дава сведение, че е обесен в Цариград през 1741 г. заради участието си в заговора на арабаконашкия болярин Атанасий за сваляне на султана.
Освен Тудур, Кръстил има още един син – Видул. Видул Кръстилов е роден около 1720 г. и е убит от турците през 1758 година. Най-големият му син Руси Видулов бяга заедно с майка си в Аджар, където по-късно неговият син Стефан (Стойко) става родоначалник на нов род – Серафимови (по монашеското име, което приема).
Видул има още двама или трима синове – Иван, Тудор и Кунчо. Според някои източници има само един син – Руси, а останалите са синове на брат му Тудор. Но според други източници и спомени Кунчо Тудуров (1757-1830) е син на Видул, но е отгледан от чичо си Тудур и е приел неговото име. Тази версия е напълно възможна, като се има предвид, че Кунчо е бебе, когато Видул бива убит. Отново на помощ ни идва приписката на Тудур Кръстилов, в която той разказва, че след чумата от 1812 г. му взели калъча и нишана и го затворили в Одрин заради Сабри бей от Филибето, „дето го уби наш Кунчу“. След известно време Тудур бил пуснат, а Кунчо избягал от Кочмаларе във Войнягово, където за втори път се задомил. Така той става родоначалник на нов род – Кунчеви. Във Войнягово се ражда и последният му син – Въльо, единственото дете от втория му брак, който пък от своя страна слага началото на Въльовия род в Карлово.
Свидетелството на Тудур, че са му взели калъча и нишана, може да се разглежда и като знак, че му е отнет спахилъкът. Лежал в затвора в Едрене от Томина неделя до Игнажден и това е всичко, което знаем за него до края на живота му през 1841 година.
Освен Кунчо, Тудор има още петима синове:
– Стойко Кацата, който става родоначалник на рода Кацеви;
– Минчо и Тудор Кацата, за които не са останали никакви сведения;
– Кръстю, чийто внук от сина му Танас, Иван Арабаджията, е близък съратник на втория си братовчед Васил Левски, внук на Кунчо;
– Видул Кацата, от чиито род е и един от най-големите изследователи на рода на Апостола – Данаил Кацев-Бурски. (Майката на Данаил Кацев-Бурски, Мария, пък е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, член на основания там от Левски комитет.)
Няма запазени сведения защо Стойко, Тудор и Видул носят прякора Кацата, нито защо родът им започва да се нарича така, както и защо синовете на Кунчо приемат за фамилия бащиното си име. Могат да се изкажат някакви предположения, че е опит да се запази в тайна произходът им и да се скрие родът, за да оцелее, но без никакви данни това биха били само спекулации.
Преди да напусне Кочмаларе, Кунчо Тудуров е имал семейство, вероятно с кочмаларката Виша. За Виша не знаем нищо, освен че е родила на Кунчо осем деца.
Най-големият, Видул (1782-1833), остава в народната памет като Видул воевода. Той излиза хайдутин през 1796 г., участва в Гръцкото въстание през 1821 г., а след това е учител в Калофер, Павел баня, Тулча, Чирпан. Той, подобно на Тудор Кръстилов, оставя родови приписки. Убит е в Троянския балкан през 1833 година. За Видул хората си спомнят, че бил много красив човек, рус, със сиви очи, носил силях, натъпкан с пищови и ножове, калпак и дълъг перчем. Същото разказва на Данаил Кацев-Бурски и Андрей Начов, съпругът на Яна Кунчева. Майката на Васил Левски казвала, че синът й прилича на дядо си Кунчо и на чичо си Видул.
Второто дете на Кунчо се ражда през 1785 година. Дъщерята е кръстена на майка си Виша и споделя нейната съдба. За нея не се знае нищо, освен че е родена в Кочмаларе, където успява да изгради свое семейство преди 1830 година.
Третото дете също е дъщеря, родена през 1790 година. За нея има оставени спомени от Яна Кунчева-Начова. Името на дъщерята е Елка. Тя се омъжва за хаджи Лальо, наречен Баналията, защото е от с. Баня. Не се знае какви деца са имали Елка и хаджи Лальо, но се знаят двама техни внуци – братя, за които Яна Начова разказва. Това са Спас и Илия Видулови. Спас е наречен от Яна „бати“, което означава, че е по-голям от нея. Този „бати Спас“ е женен за дъщерята на най-големия брат на майката на Яна – Генчо. Синът на този Генчо, Васил Караиванов, е сред сподвижниците на Левски.
Следващото дете в семейството на Кунчо и Виша се ражда през 1797 г. и е кръстено Руси. Няма сведения за този Руси, освен че се е задомил и е оставил потомство.
През 1799 г. се ражда петото дете – Тодор. По-късно той бяга заедно с баща си във Войнягово. Убит е в Одрин през 1829 г. заради участието си в похода на Дибич Забалкански (по рождение Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич).
Шестото дете на Кунчо и Виша се ражда през 1805 година. Отново дъщеря, на която дават името Куна или Кула. Тя се омъжва за Атанас Аврамов, от когото има две дъщери. Сестрата на този Атанас пък е омъжена за брата на бащата на Иванка, по мъж Ботева. Изобщо родът Аврамови се сродява с всички по-големи родове от онова време – Караиванови, Кунчеви, Пулиеви, Бурмови, Дрян.
Седмото дете на Кунчо и Виша е Иван – бащата на Васил Левски. Роден около 1808 г., той заминава заедно с баща си във Войнягово. По-късно се жени за Гина Караиванова от Карлово, където той е вапцаджия и гайтанджия. Имал свой дюкян, в който му е ортак най-малкият му брат, всъщност полубрат – Въльо, син на Кунчо и Яна Искрьова от Войнягово. Иван и Гина имат шест деца, от които поколение оставя само дъщеря им Яна. Първото им дете Кунчо умира невръстно. След него е Яна, по-късно – Васил, след това Христо, Петър и най-малка е Марийка, която умира като дете.
В спомените на съвременниците си Иван Кунчев е среден на ръст, здравеняк, със сини очи и рус. Бил честен и справедлив, но скромен и тих. Обличал се по „френски“ – тоест с панталон, сако, балтон или кюрк. Бил високоуважаван от съселяните си заради своята честност и справедливост. Те се обръщали към него за съвет и за разрешаване на възникнали помежду им спорове, като думата му се смятала за закон. Учи в килийното училище, а основната му професия е бояджийството. Произвеждал и ръчен гайтан на вулия. В дюкяна си имал и няколко работници – помощници. Записан е в еснафа на вапцарите. По спомените на Яна баща й се разболял, след като двамата синове на чичо й Въльо продали на Узунджоския панаир тридесет топа чужд вапцан шаяк. След тази случка Иван Кунчев получава удар и започва да ослепява. Въльо, който бил пияница, заедно със синовете си „изял“ всичко, което било орташко. По-късно синовете продават дюкяна на Иван Кунчев, а след смъртта му, която вероятно е през 1851 г., разделят и къщата, изцяло купена и направена със средства на Иван Кунчев. Иван Кунчев умира от мозъчен кръвоизлив, след като не успява да се възстанови от разоряването, причинено му от племенниците, и след като не успява да си прибере вересиите.
Малко преди да избяга от Кочмаларе, Кунчо се сдобива с още едно дете – Драгой. Единственото, което се знае за Драгой, е, че е роден около 1810 година.
Противоречиви са сведенията за рождената година на родения от Яна Искрьова Въльо. Няма и запазени спомени какво се е случило с първата съпруга на Кунчо – Виша.
Въльо бил клисар в черквата „Св. Богородица“ в Карлово и ортак на брат си. Оженил се за Гина Маджаркина, от която има шест деца. Най-големият, Иван Вальока, е роден през 1831 година. За него Яна казва, че е с пет месеца по-голям от нея, което противоречи на официално приетата за нейна рождена година. Иван Вальока се оженил за Анка Тунтева от Карлово, която му родила две дъщери. Иван Вальока умира от тиф в Румъния, но карловци ще го запомнят с това, че през 1869 г. посяга да убие братовчед си Васил Левски.
Вторият син на Въльо е роденият през 1833 г. Кунчо. Той се оженил за София Иванова Бояджиева, от която има четири деца. Заточен е в Диарбекир, където през 1877 г. умира от „синя пъпка“.
Следващият син е Христо (Тинко), роден през 1835 г. и починал през 1874 г. в Свищов.
След него, през 1839 г., се ражда дъщеря, на която е дадено името Яна (Ана). Тя се задомява за Христо Гайтанджията, от когото има четири деца.
Петото дете на Въльо и Гина е Георги, роден през 1837 година. Синът на този Георги, Стоил, е единственият от рода, който приема официално за своя фамилия името Левски. През 1874 г. Георги, както много други карловци, бяга от Карлово в Румъния. След Освобождението работи в Окръжната постоянна комисия в Русе, където и умира.
Последното дете на Въльо е роденият през 1841 г. Павел, по-късно поп в Арапово.
До Кунчо и братята му родът е бил Кръстилови, преди това Видулови-Драгоеви.
По времето на Кунчо този род вече се дели на:
– Кунчеви, а през Яна и Начови
– Кацеви,
а по-късно и на:
– Серафимови,
– Въльови.

подготвил текста: Камелия Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>