Една приказка…в навечерието на 180 годишнината от рождението на Апостола

17308996_1238832619498462_8813955085288659533_n

Снимката е взета без разрешение от сайта на художника Александър Стефанов. Предполагам е й негова творба, но съм сигурен, че ще разбере чистотата на помислите ми, защото за него може да се каже, че е човек, който е посветил своя живот на живота на Апостола!

Ще ви разкажа една приказка – кратка, но силна! Тя няма да се хареса на мнозина,но пък много други ще я обикнат!luv 12


Било време черно, време разделно. Няколко поколения българи се раждали и живеели под чуждо иго. Свободата била за мнозина нещо непознато, а за малцина – тя била блян. Тези малцина дори я нашепвали, за да не развалят магията. Тогава някъде се родил той. Човекът, българинът, за когото свободата не била блян . . . тя била въздухът, който той дишал. Тя била част от него . . . той бил Свободата! Като вятър я разпростирал и мнозина се докоснали до този полъх… Едва тогава те усещали, че са живи! Искали да са свободни като него и го следвали. . . Неколцина обаче се страхували от него, страхували се от това да бъдат свободни. Криели се в мрака, кроели пъклените си планове. Именно те го и погубили накрая, защото им харесвало да живуркат. Искали да изчезне завинаги, но късно разбрали, че искрата е запалена и въздухът, който той донесъл, разпалил огъня. Късно разбрали, че той е Времето! luv 12Поколенията след него не го забравили, не забравили делата му! Но онези . . . страхуващите се . . . продължавали своите тъмни сплетни и били на крачка от момента да ни накарат да забравим мислите и желанията му, да забравим мечтите му! Ала нещата се обърнали! В един съдбовен ден в една книжка, стояща в дома на Апостола,както го нарекли хората, незнайна ръка написала: „БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ГОСПОД – ТЕ СИ ИМАТ ЛЕВСКИ!“ !!! И се случило – изведнъж адски огън дамгосал челата на всички подли душици. Написаното като титаничен гръм предизвикало дори БОГА! И Той – Бог – най-накрая се сетил за нас, обърнал погледа си. Усмихнал се и казал – помогнаха си! Сега ще им помогна и аз!


Това е приказката. И като във всяка приказка има и частици истина. Всеки ще реши колко от тази приказка е истина. Аз ще ви кажа, че написаното в книжката е истина! Това е било написано от нечия ръка в книгата с впечатления в къщата на Васил Левски в Карлово. Не знам дали сме предизвикали Бога, не знам дали правим опити да си помогнем, но знам, че е време да започнем да дишаме с пълни сили и да живеем, а не да живуркаме!

Автор: Георги Савовluv 12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>