По всичко личи, че 2017 г. ще бъде обявена за годината на Васил Левски. Тази година се навършват 180 г. от неговото рождение. Но как сме се отнасяли и се отнасяме с някои светини, свързани с Апостола? Какво е състоянието на къщата, в която може би е прекарал последните си дни, преди да тръгне за Ловеч и Къкрина? С огромно удоволствие ви представяме един текст, изпратен ни лично и акцентиращ на този проблем. Текст задаващ интересни въпроси, отговорът на които не търпи отлагане!

Арх. Петко Еврев, автор на текста и син на д-р Илия Еврев – подел кампанията за запазване на къщата през 1959 г.

„Спирам са в една тайна къща от 10 дек“  е записал Васил Левски в грижливо водените си сметки-отчети за разходване на народната пара. Тайната къща, отбелязана в сметката за разходи, е домът на Найден Хасъмски в махала Миленча срещу Троянския манастир. В началото на декември 1872 г. Левски потегля от Пазаджик и се отправя към Ловеч, откъдето трябва да прибере комитетския архив и да го занесе в Букурещ. Придружава го Никола Ръжанков, с когото през Карлово и Сопот стигат до Беклемето на Троянския проход. Там ги посреща Хасъмски и тримата се спускат към Троян. Ръжанков отива в Троян,  а Левски и Хасъмски продължават през махала Попешка към Троянския манастир. Същата вечер дейците от Троянския революционен комитет са повикани в Колибето (Черни Осъм), където заедно с Левски провеждат комитетско събрание. Обстановката в района и особено в Ловеч, столицата на Апостола, се оказва повече от тревожна. Левски получава информация, с която не е разполагал до този момент, отдалечен от центъра на събитията. Той трябва да преосмисли всичко внимателно и да реагира. В този тежък момент той намира  подслон в „тайната къща“. Тук пише последните си писма от 12 декември 1872 г. до членовете на Голямоизворския комитет, до Пазарджик, до Христо Иванов Големия в Търново и до дейците на  Ловчанския комитет,  изпраща ги по куриери и очаква да получи информация за състоянието на нещата в Ловеч. Поради стеклите се обстоятелства Апостола е престоял в къщата на Хасъмски цели две седмици,от 10 до 24 декември 1872 г., преди да се отправи към Ловеч и Къкрина, неговата Голгота.

Значението на „тайната къща“ за нашата история е голямо и неоспоримо. Още повече, че твърде малко от къщите, които са подслонявали Апостола, са стигнали до нас. Но какво се случва с нея? Тази тайна къща наистина е останала забулена в тайна и в забрава през годините. И днес малко хора знаят за нея, никой не я посещава,макар че се намира на метри от толкова масово посещавания Троянски манастир. Това положение е необяснимо, като имаме предвид, че се касае за една национално значима историческа и културна недвижима ценност. И цяло чудо е, че тя продължава да съществува, макар и сериозно повредена от времето и безгрижието. В отделни моменти в миналото са се сещали за нея, после отново са я забравяли.

През 1959 г.  д-р Илия Еврев от Ловеч, ревностен изследовател на делото на Левски, води полемика с историците по редица въпроси, сред тях и въпроса – къде е бил Апостола през времето от 10-ти до 24-ти декември 1872 г.  Той издирва къщата в махала Миленча, сигнализира в Окръжния съвет в Ловеч и в статия от 21.10.1959 г. във в-к „Заря на комунизма“ пише: „Настояваме за бързата намеса на отдел „Просвета и култура“ при Окръжния народен съвет. Не бива в никакъв случай да се позволи да бъде унищожен един случайно запазен ценен исторически паметник, свързан с нашето славно революционно минало, с името и делото на нашия национален герой – В.Левски“.  Този сигнал е станал причина къщата да бъде запазена и на нея е поставена паметна плоча с надпис „Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В.Левски“. Но след това действие къщата отново е забравена. Учудващо е, че по времето на социализма, когато държавата е полагала големи грижи за реставрация на исторически и културни паметници, независимо дали са с частна собственост, тази „тайна къща“ е оставена без адекватна намеса и грижа за превръщането й в музейна.

Все пак тя е била включена в списъка на паметниците на културата в община Троян, където в поредния номер 23-ти четем: „Село Черни Осъм, махала Миленча, ул. “В.Левски”, Къща на Найден Хасъмски, декларирана с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 г. като архитектурно строителен паметник на културата, попада в архитектурен ансамбъл “Миленча” по списък от 15.04.1971г. /в с.Орешак/“. Включена е в архитектурен ансамбъл, но като архитектурно-строителен паметник и то с местно значение. И нито дума за нейното национално историческо значение.

Следват отново години на забвение и забрава. А нейното състояние с годините се е влошавало все повече и повече. Наследниците на Найден Хасъмски нямат възможност да я поддържат като паметник. Конструкцията й е отслабена и през лятото на 2016 г. покривът й рухва. Похвално е все пак, че една от наследниците, троянската учителка Христина Петрова, въпреки безгрижието на институциите е предприела аварийни действия за укрепване на покрива и спасяване на къщата. Но истинската реставрация на къщата не е по нейните сили и възможности, въпреки че тя има такива добри намерения и желание.

Христина Петрова и нейната дъщеря Рая Петрова, загрижени за спасяване на къщата и с намерение да я превърнат в музейна, откриват кампания и търсят съдействие за своята благородна кауза. “Имаме за цел да възстановим тази светиня”, пишат те в новата страница във фейсбук „Тайното скривалище на Левски“ виж тук: www.facebook.com/tainalevski

“Изключително горда съм, че предците ми, и по-специално пра-прадядо ми Найден Хасъмски, са рискували сигурността и живота си, за да укриват в собствения си дом най-големия ни национален герой – Дякона Васил Левски…. Вярвам, че с привеждането на къщата в приличен и приветлив вид ще се съживи и историята на Дякона в последните му години” – пише Рая Петрова.

Къщата заслужава и трябва да се превърне в музей, защото е запазила в автентичен вид средата, в която е пребивавал Апостола. Тя може да функционира като музей заедно с Троянския манастир. А защо да не се помисли за определянето на културен маршрут, свързан с посещенията на Левски в Троян и троянския край и с последния му път към Къкрина.

Парадоксално е, че общината и държавата нямат нормативни основания за намеса с цел подпомагане на собствениците и спасяване на историческия паметник. Има Министерство на културата, има Регионален исторически музей, има Общонароден комитет “Васил Левски” и фондация “Васил Левски”, чиито първи приоритет, записан в предмета на дейности е  “реставриране на исторически паметници и обекти, свързани с живота и делото на Васил Левски и негови сподвижници”. Много институции могат да помогнат, стига да приемат тази кауза и да преодолеят формалните и бюрократични нормативни ограничения. Тази година сме свидетели на шумно представяни мероприятия по повод 180 годишнината от рождението на Апостола. Нима съхраняването и социализирането на един исторически паметник, свързан с неговото дело, не е най-добрият начин да се ознаменува тази годишнина?

Автор: Арх. Петко Еврев

Текстът ни бе предоставен лично от арх. Петко Еврев и го публикуваме без редакторска намеса. При копиране или разпространение, моля посочвайте името на автора!

Виж официалния видеоклип на кампанията:  https://www.youtube.com/watch?v=Fjctlppo_gg

Подготвил публикацията: Георги Савов