1868 февруари 1, Белград. – писмо до Найден Геров в Пловдив.
Ваше благородие г-н Найдене,
При дохождането Ви в Белград додоха некой път при Вас дано ви намерях сами, да Ви кажа, че искам да излеза пред времето. Макар 25 дена, да си дода по нашите места, да са намера с познатити ми, от които ся чака нещо и на които треба да се каже по-однапред – и тогава ще имаме сигорна нашета Къща с Двора й. Зато мола ви сега писменно да пред априля 20 с некой средство да ма искате за във Влашко и оттам да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които са отзад пълнят. Напротив ако ни ма пуснат пред времето, от което ви пиша нагоре, и ни ми дадат потребните от Влашко, тогава знам, че нищо нема в нашета къща. На които съм казал йоще на 67 г. (1867 г.) през други, че докато не дода, никому да ся ни поверяват, от които са и чака в онова място. А ако ли съвсем другояче обърне, каквото ни най-малко не сме ся уверили, защото за таквоз нещо треба поне един старейшина да има между ни. В кратко всекидневните менути ни показват распилявание, за което всичките казват, че един месец като остани до времето марта 15 очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорат, че щат са върнат във Влашко, а повечето ся съгласяват да излезат на чети, което ще кажи, че остава на наше расположение. А каде ще му излези краят, зато, остава на старите да мислят, ако ни ни дадат пушки, ния щем излезим с тояги, както и на 67 г. третата ни чяс беше.
Моля Ви, кто и да е било народно за общо въстание или не било. Ако да изработите по-скоро, за което Ви мола и е възможно? И като щом дода по-напред при Вас, ще видите, че колкото по-напред бих дошел, би било по-добре. Ако и да знайте какво треба но като Вас человеци не могат извърши,
ако и да можите чрез други, но не знайте ония человеци, с които може да се извърши.
Подарявам и ликат си в 67-мо ходящ и един на г-н Рашка. Другити ми писамца мола Ви да ги испратити сигорно. От двети ми в едноимни писма пратете по-малкото, а другуто задръште или при Вас или при Рашка докато доди сам человекат да си го земи, когото физииномията му гу показва въздребен, черноок, с тънак глас. Напротив, ако ли ни доди сами, то ще доди за то писмо человек, висок, черноок, длъгообраз, на име Минчю Х. Недюв из същото село.
Покорний Васил И. Левский из Белоградска академия, новообразована бугарска чета.
Фев. 1-ий 1868
стр.1
стр.2